Със съпруга ми се срещахме пет години, преди да се оженим, и живяхме заедно три години. Искахме да се оженим, но нямахме пари, защото нямахме добра работа. Нямаше да продължим със сватбата, но аз разбрах, че съм бременна и беше невъзможно да я отложим. Със съпруга ми искахме разкошна сватба – бяла рокля, воал, много гости, цветя и т.н.
Спестихме пари. На някои може да им се стори нелепо, но точно това искахме със съпруга ми. В крайна сметка ние сами спестихме парите, не сме искали от никого и не сме вземали заеми. Бременността не повлия на плановете ни, просто трябваше да отложим сватбата за по-ранна дата, докато коремът ми все още се виждаше. Бях бременна във втория месец, имахме малко време.
Родителите ми са адекватни хора и реагираха нормално. Но свекърва ми изпадна в истерия, едва не припадна и разигра истински цирк.
Тя крещеше: “Да носиш бяла булчинска рокля и да имаш корем е позор, срам. А какво ще стане, ако роднините ми разберат? Вие ни опозорихте.” Всъщност нямаше никакъв срам. Живеехме заедно от дълго време и това беше съвсем естествено. А и не живеем в Средновековието, живеем в XXI век. А когато свекърва ми разбра за списъка с гостите, онемя, седна на дивана и се хвана за сърцето.
Бащата на съпруга ми вече не е жив, той почина, когато синът ми беше още бебе. Но майката на баща му е все още жива. Тя беше в списъка на гостите. Съпругът ми много обичаше баба си по бащина линия. Тя изглеждаше строга и елегантна.
В присъствието на свекърва си майката на съпруга ми беше по-сдържана, но не пропусна възможността да ме упрекне, че съм решила да се омъжа за бременна жена и да нося бяла рокля. В един момент свекърва ѝ се приближи до нас и каза: “Забравихте ли, че на сватбата си бяхте бременна и коремът ви беше много по-голям. Така че млъкни и седни”. Бях вбесена. В края на краищата свекървата ми каза, че е забременяла веднага след сватбата и е родила рано.
