Преди да се оженя за София, три години пътувах по работа. Исках да спечеля достатъчно пари, за да си купя апартамент, и успях. Когато се върнах, започнахме да обикаляме различни квартали в търсене на мечтания апартамент.
В крайна сметка го намерихме: тристаен в центъра, близо до магазини и училище. Единственият проблем беше липсата на ремонт. След като купихме апартамента, не ни останаха пари за ремонт, но все пак решихме, че сме направили правилния избор.
За да не отлагаме ремонта, помолих свекърва ми да вземе пари назаем. Казах, че ще ги връщам от всяка заплата. Но тя отказа, като обясни, че по-малката ѝ дъщеря постъпва в университет. Минаха четири години. Завършихме ремонта сами.
Орах от сутрин до вечер, но свърших всичко, което исках да направя. След това започнах да спестявам за кола, но месец по-късно разбрахме, че очакваме бебе. Напоследък свекърва ми ни посещава все по-често. Започнах да забелязвам, че по време на всяко от посещенията си тя шепне нещо на съпругата ми.
Когато се опитах да разбера, се оказа, че сестрата на съпругата ми е довела вкъщи мъж и сега са изгонили свекърва ми от къщата. Така каза човекът: или той, или майка ми. Сега свекърва ми не знае какво да прави. Тя е похарчила всичките си спестявания за образованието на дъщеря си. А сега поиска да ѝ купим апартамент.
Но свекърва ми не може да си го позволи, затова иска да живее при нас. Казва, че нашият апартамент е по-голям, има достатъчно място за всички. Жена ми се съгласи, без дори да иска мнението ми. Но аз твърдо заявих, че това няма да се случи. Когато поисках пари от свекърва ми, тя ми отказа! А сега е в трудна ситуация и ме моли да отида в къщата, за чийто ремонт е отказала да помогне? Нека тя да прави каквото си иска – точно както направих аз навремето.
