Със съпругата ми бяхме много щастливи, когато единствената ни дъщеря пожела да живее с нас след сватбата. Имаме собствена голяма къща и харесвахме зет си, така че не изпитвахме никакъв срам. А и детето ни е до нас. Какво повече ви трябва? А новината за предстоящото раждане на внука ни направи съпругата ми и мен най-щастливите хора. Първият внук беше последван от втори, а след това и от близнаци. Жена ми трябваше да напусне работа, защото Милан ни беше просто съшит с децата.
Но скоро дъщеря ми каза, че няма да стане безделник и иска да ходи на работа. Ние подкрепихме дъщеря си и в това. Но е факт, че на съпругата ми ѝ беше много трудно да се грижи сама за четири момчета. Налагаше се да си вземам работа вкъщи, за да ѝ помагам с нещо. До края на деня ние с нея бяхме като оцелял лимон, понякога очите ни се слепваха точно по време на вечеря.
Мислите ли, че са се грижили за децата вечер? Нищо подобно, дори чиниите след вечеря бяха оставени на мен или на съпругата ми. След “тежкия” ден в офиса Милана отиваше да си почине на дивана, умуваше и се умилкваше, като не забравяше да вземе лаптопа си. Съпругата намекваше, а после директно казваше на дъщеря си, че децата трябва да общуват с майка си. Милка просто й махна с ръка. Не беше като да стачкуваме, така че с жена ми продължихме да вършим цялата домакинска работа и да се грижим за децата.
Докато една случка не ни отвори очите за собствената ни дъщеря. Онзи ден зет ми си забрави телефона вкъщи, а той му трябваше на работа. Грабнах телефона и изтичах да го взема, а след това получих съобщение от дъщеря ми. Бях развълнувана – какво се е случило, че е писала, защото току-що бяхме заедно. Отворих съобщението и то беше като да ме залеят със студена вода. Дъщеря ми се изказа много неласкаво за нас в това съобщение.
Първоначално дори не разбрах, че ни нарича нацисти. За останалото просто ще замълча. Не съм казал нищо на зет си или на съпругата си. Едва издържах вечерта и по време на вечерята казах, че не възнамерявам повече да търпя присъствието им в дома си. Всички бяха в захлас. Дъщерята просто се изправи. Жена ми се опита да се намеси и да успокои нещата, но аз казах: “Стига! Грешно сме възпитали дъщеря си, ако тя ни смята за паразити, след като е седнала на главите ни. Е, вече няма да сме паразити. Ще ти хвърлим една покривка. Сега те живеят със сватове.
Горката жена трябва да спи в кухнята, тя има апартамент, а не частна къща. Отначало много й липсват внуците, особено жена й. После я повикали обратно на работа и животът ѝ започнал бавно да се подобрява. Жена ми настоява да се помиря с дъщеря си. Нямам нищо против, но първо тя трябва да се извини. В противен случай няма друг начин.
