Със съпругата ми превърнахме децата си в център на живота си и това вероятно беше основната ни грешка. Когато бях по-млад, поемах допълнителна работа, за да задоволя всички желания на децата ни. Със съпругата ми имаме дъщеря и син.
Бях сигурен, че децата оценяват това, което правим за тях. Но после се оказа, че те само се преструват, че ни уважават. Откритието беше много неприятно. Един ден се прибрах по-рано от работа, защото се чувствах зле. Жена ми беше на работа, а децата ми трябваше да са в университета. Изведнъж някой се прибра вкъщи. Бяха дъщеря ми и най-добрата ѝ приятелка.
Лежах на дивана в хола, а те не ме забелязаха, защото отидоха направо в кухнята да пият чай и да ядат бисквити. Подслушах разговора им: – “Видяхте ли новия телефон на Марина? Аз също искам такъв. -Но е много скъп, Вика. -И какво от това, няма да си го купя сама, баща ми ще ми го купи. Всичко, което трябва да направиш, е да извърнеш очи и да поискаш. Той е такъв простак, че се хваща на такива глупости. Брат ми прави същото.
Веднъж дори се обзаложихме с него, че мога да получа пари от родителите си за нова чанта. И какво си помислихте вие? Ха! Беше лесно, дори не ми се наложи да се напрягам. Родителите са добра основа за започване на живот. Мисля, че докато мога, трябва да ги въртя за максимална сума пари.
Те са родители, трябва да го направят. Те са родили, така че нека се погрижат за това. Вика се захили. Лежах там в изумление. “Добре, че жена ми не знае. Тя няма да оцелее, ако чуе. Станах и отидох в кухнята. Когато Вика ме видя, тя много пребледня. Аз само взех малко вода и отидох в стаята си. Когато жена ми се прибра, имахме семеен съвет.
Вика плачеше и твърдеше, че е имала предвид нещо съвсем различно, но аз за първи път бях категоричен. От този ден нататък те няма да получат нито една стотинка от мен и съпругата ми. Ще плащаме за образованието им, но нека сами се справят с останалото. Дадох и на двамата шест месеца да си намерят жилище и да се изнесат. Дъщеря ми е на двайсет и две, а синът ми – на двайсет. Те вече не са деца.
