След тази история започнах да гледам на много неща от друг ъгъл. Мисля, че ще е полезно да го споделя с вас. Момче на около 11 години било докарано в болницата с линейка. То се нуждаело от сложна и спешна хирургическа интервенция. Лекарят не бил там. Когато го повикали, той пристигнал едва след известно време, а за момчето всяка минута била от значение.
Лесно е да си представим колко разярен е бил баща му, тичайки в кръг пред хирургията. Когато лекарят най-сетне се появил, мъжът се нахвърлил върху него.
– Къде си бил? Зад тази врата е синът ми. Животът му сега виси на косъм. Вие сте положили клетва. Трудно ли ви беше да пристигнете навреме? Лекарят спокойно се извини за закъснението, като каза, че се е опитал да стигне секунда по-рано. След това помоли мъжа да се успокои, за да не пречи на работата на всички. “Искате да се успокоя? Ако детето ви беше зад стената, щяхте ли да се успокоите? А ако детето ви не изчака лекаря да започне операцията, как бихте се чувствали, кажете ми”, крещял яростно мъжът в коридора.
Лекарят отново отговори спокойно: – Опитайте се да се настроите за положителен изход. Ще направим всичко по силите си, за да се уверим, че детето ви е добре.” – Е, да, за вас това е просто поредният пациент. Докато не ви се случи нещо подобно, няма да знаете какво изпитвам в момента. След 4-часова операция лекарят се втурна при мъжа: – Синът ви се справя добре. Можете да попитате медицинската сестра, ако имате някакви въпроси. С тези думи той побърза да си тръгне. Мъжът все още не се беше успокоил след забавянето на лекаря.
Той се приближи до една от медицинските сестри, които бяха последвали лекаря от кабинета. Жалко, че не разполагахме с две минути, за да поговорим за детето ми. Може би имах въпроси към него. Очите ѝ се напълниха със сълзи, тя въздъхна тежко:
– Грешите, той изобщо не е такъв. Неотдавна дъщеря му почина заради ужаса на автомобилна катастрофа, при която пострадаха още двама души. Беше на погребението на дъщеря си, когато го извикаха за операцията, и сега бързаше да се върне при нея. Тогава се разплака, извини се и избяга. Така е, никога не знаем какво се случва в другия човек. Не можем да кажем със сигурност какво преживява, през какво преминава, каква борба води в момента вътре в себе си.
