Наследих от баба си двуетажна къща с парцел, но за да не си помислите, че съм я получил даром, трябва да отбележа, че къщата изгоря преди няколко години, а преди година реших да се заема сериозно с нея.
Спечелих парите за ремонта: за строителни материали, за екипа, за разходи на трети лица – за всичко, свързано с този бизнес. Освен това изкарвах всичко вкъщи, независимо дали ставаше дума за храна, дрехи или домакински вещи. Съпругът ми печелеше много малко и носеше вкъщи само 5000 гривни от общата си заплата.Част от парите се изразходваха и за издръжката на децата от предишния му брак (издръжка за по-малкото и такси за обучение на по-голямото), така че като цяло беше разбираемо. Когато го помолих да вземе нещо от магазина на път за вкъщи, той го направи, но с неудоволствие, а след това дълго време ми напомняше за това.
Дори свикнах да живея така, но неотдавнашната му молба ме зашемети. Един ден съпругът ми се прибра от работа и каза, че трябва да регистрирам част от къщата си на негово име. Каза, че не иска да работи в къща, в която е никой.
Под “работа” той разбира да разпитва бригадата как вървят нещата и понякога да им носи това, което съм поръчал за парите си.
Работата е там, че ние дори не сме регистрирани… ние сме граждански партньори, а това е изискване. Близките ми не ме съветват да го правя, а съпругът ми казва, че по този начин ще покажа дали наистина го ценя, или просто съм свикнала с него и живея по инерция.
Е, не знам… Не мисля, че ще е правилно да пререгистрирам част от къщата на него. Нямам гаранция, че той няма да прехвърли част от къщата ми на децата си…
