Пътувах с влак за Киев. Видях тази снимка и се зачудих… На първата снимка – боец. Той спи на легло, облечен в панталон, има нужда от чаша кафе.
Остават му три часа за сън. След това на опашката, след това в поделението, след това във войната.
На втората снимка детето спи спокойно, също отива някъде, не знам къде отиват с майка му, сънят му е здрав.
Но знам със сигурност, че това е онова, чийто възрастен чичо, в униформа, в панталони, спи в армията, отива на война, за да защити това дете, което спи с наденица в устата, спи на долния полк, спи спокойно, спи спокойно, ходи на училище, учи в колеж и създава семейство, в Украйна, в която няма война!
На всички останали – благодарност към нашите войници, вечна памет за тяхната саможертва, благодарност към войниците за това, че пазят децата ни да спят спокойно… “Не убивайте героите! Не на юруш! Не на Погъл! СЛАВА НА ГЕРОИТЕ!!! СЛАВА НА УКРАЙНА!”
