Когато синът ми съобщи новината, почти посивях. Оказа се, че 18-годишното момиче, с което се е срещал, сега е сгодено за мен. И веднага след тази новина той е решил да я напусне. Каза, че не иска да бъде баща, че няма да поеме тази отговорност.
Толкова се срамувах от решението на детето си, защото той остави бедното момиче в толкова трудна ситуация. Спомням си, че той каза, че момичето е израснало без родители, само с баба си. Знаех, че трябва да намеря това момиче, исках да му помогна.
Но когато започнах разговор със сина си за момичето, той започна да избягва темата или се затваряше в стаята. Взех телефона му, докато спеше. Помислих си, че така поне ще намеря някакви улики. Но той нарочно изтри всичко. Приятелите му също не знаеха нищо или се правеха, че не знаят за момичето. Бях напълно отчаяна.
Изведнъж видях от прозореца, че на нашата пейка седи едно кльощаво момиче. Беше много тъжна, за пръв път я виждах в нашия двор. С надежда в сърцето си слязох на двора и седнах до нея. Всичко се нареди, тя беше неосъществената булка и бъдещата майка на моя внук.
Момичето ми разказа всичко и аз я уверих, че винаги ще съм насреща, за да ѝ помогна. И двете се разплакахме и се прегърнахме. На следващия ден се запознах с прекрасната ѝ баба. След раждането момичето ми каза, че в деня, в който сме се срещнали, сериозно е мислела да се отърве от бебето, защото не е знаела какво да прави.
Но моите думи успели да спасят живота на бебето. Синът ми пък веднага след раждането на внука си заминал за друг град и останал там. Той ми изпраща много пари всеки месец, но аз ги харча всичките за отглеждането на внука си. Толкова се радвам, че съм баба, поне някой в нашето семейство постъпва правилно.
