Връзката ми със съпругата ми се разви много бързо. Един ден я видях в едно лятно кафене, когато излизах да обядвам, и не се сдържах да не я попитам: “Мога ли да се запозная с теб? Тя отказа, но не знаеше колко непроницаем съм, така че година по-късно й предложих. Преди това имаше дълго преследване, след което започнахме да се срещаме и всичко в отношенията ни беше перфектно. Имахме силна взаимна любов и след шест месеца брак съпругата ми ми съобщи, че ще имаме ново дете.
“Бременна съм”, каза тя, сияеща от радост. “Толкова съм щастлив!”, възкликнах аз и я прегърнах силно. През цялата бременност глезех съпругата си и изпълнявах всичките ѝ желания. Побързахме да споделим новината с родителите си, но свекърът ми не беше много щастлив. “Прави каквото искаш, нас не ни интересува”, каза той. Но аз бях толкова щастлив, че не обърнах внимание на тяхната реакция.
Бременността ми протичаше добре, а и раждането ми беше добро. Раждането на съпругата ми обаче беше трудно, тя раждаше 10 часа, но накрая се роди момче. След раждането на сина ми изтощената ми съпруга изпадна в дълбок сън. През цялото време седях до нея и тогава в стаята влезе лекарят. Имам обаче неприятни новини. По време на раждането гръбнакът на момчето е бил увреден. За съжаление, той може да стане инвалид. Ще се наложи да страдате с него до края на живота си и ще ви разберем, ако напишете писмо за отказ – каза тъжно докторът. В края на краищата тестовете бяха
Тогава разбрахме, че трябва да разчитаме един на друг. Беше добре, че с жена ми останахме заедно в такива трудни моменти. Макарчик беше дете като всяко друго, но не можеше нито да ходи, нито да седи.
Един ден се разхождахме с него на детската площадка и една възрастна жена се приближи до нас и каза, че ни съчувства и познава човек, който може да ни помогне. Оказа се, че близо до нас има село, в което живее знахарка, и тя каза, че може да ни помогне. На следващия ден заведохме Макар при нея. Няколко месеца по-късно се случи чудо и синът ни започна да ходи.
Сега той е абсолютно същият като другите деца. Макар започна да ходи на детска градина, записахме го на уроци по танци и той започна да ходи с голямо удоволствие. След известно време тъстът му дойде при нас, за да ни помоли за помощ при лечението на сина му, който беше претърпял автомобилна катастрофа и който веднъж му беше казал да не разчита на неговата помощ. Тогава съпругата просто каза: “Нямаме нужда от извиненията ви. Ти отряза нас и детето ни от живота си, така че сега и ние отрязваме теб. Дори не разчитай на нашата помощ.
