Ядвига никога не е харесвала името си. Тя имаше дълга и гъста коса, която носеше на плитка. Именно тази плитка ѝ помогнала да намери съпруга си. Стас бил изумен, когато видял красивата коса на момичето, а когато научил името ѝ, не могъл да спре да се смее. Те се запознали, започнали да се срещат и четири месеца по-късно мъжът ѝ предложил брак. Майката на момичето била против тази връзка.
Първо, тя не харесвала бъдещия си зет, и второ, смятала, че момичето е твърде младо. Така или иначе, младоженците се оженили. А след сватбата Стас се превърнал в друг човек: обвинявал Ядвига за всичко, като казвал, че тя е много лоша готвачка.
Скоро им се родило дете. Когато момчето било на 4 години, баща му за пръв път не се прибрал вкъщи да пренощува. Понякога идвал, но когато жена му го попитала защо го прави, Стас отговорил: – Не ми харесва, можеш да се разведеш. В резултат на това разводът бил финализиран.
Мъжът не плащал издръжка, а на жената и детето помагали само родителите му. Синът, Денис, пораснал, завършил училище и заминал за Австрия. Скоро си намерил работа и останал там. Но Денис не забравил за майка си: построил ѝ красива къща и винаги ѝ помагал с пари. В началото на тази година, когато Ядвига била сама вкъщи, изведнъж чула почукване на вратата.
Отидох да отворя вратата – това беше Стас. Дойде да се помири. Оказа се, че Стас се е оженил за момиче, което скоро му изневерило, а след развода му отнело цялото имущество. И когато той намекна, че би искал да живее в тази къща: –
“Синът ни я купи, нали? Значи имам право на този имот. В този момент Денис се обади на майка си. Стас грабна телефона и започна да му говори, че трябва да се грижи за баща си. Денис отговорил: “Аз нямам баща. Излизай от тази къща. Ако се появиш още веднъж, ще се погрижа да си имаш сериозни неприятности. Стас, разярен, стана, излезе и повече не се върна в къщата.
