Три години след сватбата си Артър и Марина са готови да си имат бебе. Артър има къде да живее и двамата имат стабилна работа. А мъжът е започнал кариерата си. Накратко, създадени са всички условия за раждането на бебе…
Поредният ултразвук показва, че Марина е бременна с момче. Новината направи двойката много щастлива, тъй като и двамата мечтаеха за син. Проблемите започнали през седмия месец на бременността. Артър изведнъж забелязал, че стройната му, слаба съпруга е пораснала. Марина се притеснявала повече не от пропорциите си, а от пискливите погледи, които съпругът ѝ хвърлял по неин адрес. Той дори се премести в друга стая, за да спи.
Мъжът също така започна да обръща все повече внимание на братовчедка ѝ Халина. Тя беше с три години по-млада от Марина и много приличаше на нея, преди да забременее. Марина тъкмо беше навлязла в деветия месец на бременността си, когато Артур заяви, че я напуска заради Галина. Защото му било неудобно да гледа Марина. Беше му дори противно. Марина страдаше много, но все пак си събра нещата и се премести при майка си. Детето ѝ се роди здраво и силно, спокойно бебе. Когато Боренко бил на шест месеца, Марина попаднала на снимки от сватбата на бившия си приятел. Артур и Галина били щастливи в сватбените си рокли.
– “Иска ми се и двамата да страдате толкова, колкото аз!” – изплю се Марина… Изминаха четири години. Марина възвърна предишната си форма и красота, омъжи се за колегата си, който осинови Боренко, а наскоро им се роди втори син. Онзи ден Марина и децата ѝ били на детската площадка. Изведнъж Артур седна при нея. “Преди месец напуснах Халина. Тя роди момиченце, ин-витро.
Сестра ти се роди с червейче. Знам, че съм дошъл твърде късно. Но имам нужда от сина си.” – Ти нямаш син. Забравила си, че си го изоставила, преди да се роди. Съжалявам, че дъщеря ти се е родила по този начин, но и двамата заслужавате да страдате. Нямаш място тук. Сбогом…
