Аз съм на 61 години, а съпругът ми е с няколко години по-възрастен. Живеем в малък апартамент в града. Най-голямата ми дъщеря е в чужбина, а най-малката – в столицата. Тя вече има две деца.
За съжаление в началото на това лято майка ми почина. Баща ми остана в селото, съвсем сам. Проблемът е, че баща ми се нуждае от грижи, каквито полагаше майка ми през последните години от живота си.
Баща ми вече е на 85 години. Мога да кажа, че на практика не може да прави нищо сам. Не мога да взема баща ми: апартаментът ни е много малък. Не мога да се преместя и в селото: там няма никакви удобства, няма топла вода, тоалетната е навън.
Може би ако бях с 20-30 години по-млад, щях да отида на село без никакви проблеми. Но и сега не съм млад. Освен това скоро със съпруга ми ще имаме нужда от помощ и подкрепа. Така че трябва да се грижа за здравето си, доколкото е възможно.
Единствената възможност е да намеря болногледач за баща ми. Но проблемът с това решение е, че всички селяни ме осъждат и си шепнат помежду си колко лоша дъщеря съм. Но аз няма да изпратя баща си в старчески дом с ужасни условия!
В какво е проблемът? Не знам как да пропътувам 50 километра, за да виждам баща си всеки ден. Но сега трябва да мисля за семейството си и наистина не ме интересува какво мислят хората.
