Катерина се връща у дома в Украйна. В продължение на 15 години тя е работила в далечна Америка. Спестявала е всяка стотинка. Не за себе си – за децата си, а после и за внуците си… Беше време да се върне у дома. В своята едностайна къща “Хрушчов”. “Връщам се”, казала Халина на дъщеря си. ”
Кат, защо ходиш на това дърво?” – попитал веднъж Хенри Катерина. “Това е добро място за молитва” – отговорила тя. Старото дърво растяло на края на фермата на Хенри. Ветровито, с леко изсъхнали клони, то напомняше на жената за съдбата ѝ. “Господи, благослови моята свята земя, децата и внуците ми”, започна молитвата си Катерина. “И им прости…” Хенри свали каубойската си шапка, когато Катерина се молеше.
Той уважаваше Кат и молитвата ѝ на славянски език, който не разбираше. катерина се връщаше у дома в Украйна. В продължение на петнадесет дълги години тя бе работила в далечна Америка. Спестяваше пари не за себе си, а за децата си, а по-късно и за внуците си. Вярваше, че с един билет за вкъщи може да купи толкова много неща за сина и дъщеря си… И отлагаше да види родината си за по-късно.
Когато децата завършиха, ожениха се, купиха си апартаменти и се сдобиха с внуци, реших, че е време да се върна у дома. Към нейния “Хрушчов”. Щеше да го ремонтира след наемателите, да купи нови мебели… “Връщам се”, каза Катерина по време на разговор с дъщеря си Галя. “Мамо, шегуваш ли се, цените тук са ужасни! Животът е скъп. Имаш внуци! Кой ще им помага?” Галя скръсти ръце. – “Малката Ромка често боледува. Лекарствата… – Галя, брат ти има добра работа, жена му също.
И аз помогнах”, оправдава се Катерина. “О, мамо, тези пари са като пясък. А къщата я дадохме под наем на наематели за три години. Не можем да ги изгоним сега. И всяка стотинка капе. Остани в Америка още година и половина, докато имаш наематели. Ще изкараш още малко пари – убеждаваше я дъщеря ѝ. – Пак предупреди наемателите: година и половина и нито ден повече!” Катерина я прекъсна: – И се научи да живееш сама с Ромка. – Мамо, какво ти е? Ти… – Катерина не искаше повече да слуша Галина. Тя осъзна, че не е нужна нито на дъщеря си, нито на сина си. И това я болеше толкова невероятно! По дяволите!
– “Какво ще правя сега?”, пита се тя, “Напуснах работа. След седмица трябва да напусна жилището под наем. А билетът за вкъщи? Трябва да се обадя на Дороти и да я предупредя, че не трябва да ходя на летището. “О, Боже мой! Защо?” – извика душата ми. Когато Катерина беше овдовяла, Галя и Ромчик бяха още млади. Беше им тежко. Надя, по-голямата сестра, даваше на децата си дрехи, които те бяха надраснали, а родителите им помагаха с храна. И тогава… Катерина не можеше да повярва – спечели зелена карта. Семейният съвет реши, че децата ще останат вкъщи. Ромка е на път да завърши десетгодишно училище, а Халия е в девети клас. Те ще учат в украински университети. За децата ще се грижат роднини. Катерина ще замине сама за Америка.
Ще работи, ще помага на децата си да учат, а после ще се види… “Дороти, аз не се прибирам у дома! Никой няма нужда от мен там! Трябва да остана тук още малко! Дороти, не мога да живея така!” – проплаква Катерина по телефона на американската си приятелка.
Дороти не е от американките, които обичат чувствата. Но тя се отнася към Катерина по специален начин. Съчувстваше на украинката, която всяка година празнува Деня на благодарността и Коледа без семейството си. Тя не беше виждала децата си от дълго време. Не беше ходила на погребението на родителите си. Тя изпраща парите, които изкарва, на възрастните си дъщеря и син.
Не можеше да си представи, че една американка може да отиде на края на света, за да работи цял живот за възрастните си деца, а след това и за внуците си. “Кат – каза веднъж Дороти, – или нямаш сърце, или имаш много голямо и невероятно добро.” Дороти осъзна, че приятелката ѝ е в лошо състояние. Не се притеснявай, моля те. Когато Дороти прекрачи прага, Катерина отново се разплака: “Дороти, децата ми не ме искат. Как мога да живея с това? Съжалявам, това е мой проблем.
– Спомняш ли си, Кат, когато ме покани в църквата си, аз казах: “Какви красиви картини!” А ти отговори: “Те не са картини, а икони, те са живият Бог. Той винаги помага на всички.” Ти купи и ми подари една малка икона. Аз не вярвах в Бога. Но църквата ви беше толкова красива, толкова спокойна. Исках да се помоля. Но не знаех как. Вие казахте: “Дороти, просто говори с Бога. Кажи му какво искаш, задавай му въпроси. Това ще бъде твоята молитва.” Аз не знам никаква молитва. Понякога просто говоря с Бога, както ти ме научи. Вярвам, че твоят Бог ме чува. И ти вярваш в Него повече от мен.
Винаги си вярвал. Кат, всичко ще бъде наред. Не вярваш ли? “- Скъпа Дороти, благодаря ти… – Кат, да отидем при мен. Ще измислим нещо. Ти можеш да се върнеш на работа. О, закъсняваме. Хенри трябваше да е тук. Не искам да го карам да чака. Хенри е вдовец, фермер. Съпругата му е починала при раждането. Той е останал да живее сам. Хенри е приятел със семейството на Дороти от дълго време. Семейството на Хенри и семейството на съпруга на Дороти – Джак, идват от Скандинавия. Веднъж Дороти казала: “Кат, Хенри те харесва. Но той е загубил жена си толкова отдавна, че изглежда е свикнал да бъде сам.” – Дороти, не съм дошла в Америка, за да си намеря съпруг. Дойдох, за да работя.-В твоята страна всички жени ли се отказват от личния си живот?
– Щастлива съм… – Кат, понякога изобщо не мога да те разбера! Но ако Хенри… Джак, Дороти и Хенри са мислили как да помогнат на Катрин. – Кат, мога ли да ти предложа… да се ожените? И ти можеш да живееш в къщата ми като булка, – Хенри внезапно зашемети всички. – Няма да се женя, Хенри. можем да бъдем сгодени дълго време… колкото искаш… – Кат, – скочи почти шестдесетгодишната Дороти. – Кат, скъпа, помисли… Хенри свали каубойската си шапка и я сложи. “Хенри – каза смутената Катрин, – не знам. Наистина ли можем да сме сгодени за дълго време? Хенри обича украинския борш, който нарича “розова супа”. И месото е вкусно. И други ястия, чиито имена Хенри не може да си спомни.
И морето от цветя около къщата. И фактът, че за пръв път от години насам той кани гости в дома си за Деня на благодарността. Дороти и Джак не можеха да спрат да хвалят ястията, които Кат беше приготвила. И винаги ще помнят невероятния вкус на онази пуйка… Но най-много от всичко харесва Кат – едновременно близка и далечна. И му е тъжно само при мисълта, че тази Фантастична жена може да отлети в далечната си страна и никога да не се върне. И когато вятърът гони облаците на изток, изпраща с тях молитви към родната си страна. И тъга, и любов…
