Отношенията ми с брат ми не се получиха още от самото начало. Като дете някак си не му обръщах внимание, а той не ми обръщаше внимание. Бяхме като непознати, които живеят в една къща. След армията брат ми се върна у дома и веднага се ожени за Наталия. Той нямаше нито апартамент, нито работа, но имаше жена. Разбира се, те се преместиха при майка ми. По това време бях в гимназията. Наташа изобщо не ми харесваше.
Тя можеше да дойде в стаята ми, без да ме пита, и да си вземе каквото й трябва, без дори да иска. А ако случайно счупеше или губеше моя вещ, дори не искаше извинение. Налагаше се да крия вещите си в гардероба и да ги заключвам. Тогава Наташа каза, че е бременна. След раждането всички нейни грижи за детето се прехвърлиха на мен.
След училище трябваше да се грижа за детето, да го храня и да го разхождам. По това време Наташа си почиваше след раждането. Понякога Наташа дори ме критикуваше, че ям много, особено когато ядях за сметка на съпруга ѝ. Може би забравяше, че съпругът ѝ е мой брат. Когато постъпих в университета, веднага започнах да си търся работа.
Трябваше по всякакъв начин да наема поне една стая и да се изнеса възможно най-скоро. А Наташа има още една новина – тя отново е бременна. Не можех да го понеса втори път, затова започнах да се прибирам по-късно. Майка ми трябваше да седи с бебето. Наташа ми се обади и се опита да ме убеди, че съм обвинила за всичко майка си и не съм й помогнала:
– Наташа, това са твоите деца, не моите. Не ме е грижа за тях. И ти можеш да се грижиш за тях сама. Съществува и спорният въпрос за това кой обвинява за всичко майка ми. Успях да си наема апартамент. Живеех си спокойно, а после срещнах бъдещия си съпруг. По времето, когато завърших университета, вече бяхме женени.
Заедно отворихме малък бизнес и аз му родих син. Всичко вървеше добре за нас. И тогава майка ми ми се обади и започна да ми намеква, че вече съм успяла и богата. И че трябва да помагам финансово на по-големия си брат. Оказа се, че той все още живее в апартамента на майка ми, а Наташа ражда третото си дете. Отказах да помогна на брат си. Той е възрастен и здрав мъж, нека сам да издържа семейството си. Освен това все още има Наташа, която би трябвало да е по-малко мързелива.
