Тетяна беше на тридесет и шест години, а дъщеря ѝ Настя – на осем, когато отново забременя. “Ще имаме ли дете?” – попита тя съпруга си. “Разбира се – отвърна Стас. “Имаме дъщеря, сега ще имаме и син. Той ще поеме моята професия. Ще имаме династия от строители. Съпругът ми беше строителен мениджър и постоянно се местеше от място на място.
Семейството му, разбира се, го следваше. От една година живееха в новия град, в нов двустаен апартамент, предоставен им от компанията. Ултразвуковото изследване показало, че ще имат близнаци, момиченца близнаци. “Какво добро момиче си, Таня!” – щастливо се зарадвал съпругът ѝ. А това, че са момиченца, е още по-хубаво, ще бъда заобиколена от най-красивия букет…
Раждането на Таня мина гладко. Момичетата се родиха здрави и силни. Две красавици. – Татяна, имаш много мляко. Можеш ли да нахраниш момчето? Майка му го е изоставила и трябва да го задържим по някакъв начин, докато го изпратим в дома за бебета – попита я лекарят в родилния дом.
“Каква кучка, как може да откаже такова красиво момче”, помисли си Таня, докато гледаше как бебето заспива в ръцете ѝ, след като е нахранено. От този момент нататък Мишка, както Татяна нарекла момчето, останал при нея. Той лежеше до дъщерите ѝ и хъркаше спокойно. “Таня, може би трябва да го вземем да живее при нас?” – попита Стас, когато жена му разказа за момчето.
– Ще се справим ли? Страх ме е, любов моя. – Ще се справим! Където има двама, има и трима. И ние с Настенка ще ти помогнем. Целият персонал на родилния дом дойде да изпроводи Таня и трите ѝ бебета. А още повече хора дойдоха да ги посрещнат. Роднини, приятели, колеги. Дойде дори собственикът на фирмата на Стас. “Отделихме ви петстаен апартамент в нова сграда.
В момента тя се ремонтира. Ще го обзаведем и за сметка на фирмата”, каза той на Татяна и Стас. “Ура! Ще си имам собствена стая!”, зарадва се Настенка. Минаха години. Настенка вече е омъжена. Сестрите ѝ близначки учат в университета, икономисти са. Също като майка си. А синът ѝ учи в политехника. Той учи за строител. Той върви по стъпките на баща си.
