Галя беше мързелив човек. Никой не си спомня каква е била, когато е била омъжена. Минаха три години, откакто съпругът ѝ почина. Но цялото село знаеше, че тя спи до обяд, въпреки че имаше невръстен син.
И за обраслата ѝ градина. Всички в селото знаеха, че тя не работи и живее само от издръжката на сина си и от това, което й изпраща свекървата. На кого ще оставя сина си?” Халина прикриваше мързела си, като се грижеше за сина си. “Пратете го на детска градина!” – казваха съседите.
Но това означаваше, че Галина ще трябва да се събужда по-рано сутрин. “Трябват ни пари и за детската градина!” Халина продължаваше да се оплаква от живота си. Добре, че съседите не оставяха момчето гладно, сутрин го хранеха със закуска, а майката вече беше станала и се грижеше за сина си Степашка…
Но Оля Захаривна, бабата на Степашка и свекърва на Халина, се пенсионира и се премести в селото. Не искаме да живеем с вас!” Халина посрещна свекърва си с тези думи.
– Това е моята къща. Ако не ти харесва, иди при родителите си. Няма да ти дам внука си. Цялото село ще ми бъде свидетел в съда. Те ще кажат истината за това каква майка си ти! Степашка отиде с колелото си до магазина. Донесе пари и списък, на който баба му Оля беше написала списък с необходимите стоки
. Продавачът сложи всичко от списъка в една торбичка, преброи парите, взе парите от момчето, преброи дребните и ги сложи в джоба си заедно с касовата бележка. – Защо си дошъл в магазина, Степаш? Защо баба ти или майка ти не дойдоха?” – Баба ми копае градината, а майка ми свиква с пощата – отговорило момчето. Аз не знам. Баба й е казала: “Иди, свиквай да работиш!”
