Този ден се прибрах рано от работа. Чувствах се зле, затова се обадих, че съм болен. Това състояние след труден развод беше често срещано явление. Имаме две деца. По цял ден се измъчвах с най-лоши мисли, дори забравях да ям – затова се чувствах така. Къщата ме посрещна с мълчание. Децата бяха на училище. Погледнах навън – валеше прекрасен сняг.
Изведнъж забелязах един мъж на тръбите. Веднага си помислих, че това е бездомник. Но по някаква причина не исках да откъсна очи от него. Гледах и гледах и все повече и повече разпознавах, че това е бившият ми съпруг.
Облякох се и изтичах навън. Отиде до тялото, докосна го; то сякаш беше живо. Обърнах го с лице към себе си – моят съпруг! Коля дори ме разпозна, но беше твърде пиян, за да каже нещо. Завлякох го вкъщи, съблякох го и го заведох в банята.
Беше премръзнал. Направих му чай. Дадох му да пие. Седя там и чакам да се събуди. – “Давай и ми кажи. Само че бързо. Децата ще дойдат скоро. -Ще отида на погребението. Затова те оставих, не за да те нараня. Живееше с майка си в селото, напусна работа и си намери работа на непълно работно време в селото.
– “Какво имаш предвид, че ще се примириш?” – “Знаеш ли, работех дълго време и сякаш бях напълнял. Отидох на контролен преглед. Лекарите казаха, че болестта е нелечима. Белите дробове. Когато кандидатствах за работа, трябваше да донеса удостоверения от болницата. Мислех, че сега ще ме отхвърлят. Направих си медицински преглед.
Оказа се, че съм съвсем здрав – дори в армията, дори в космоса е. Градските лекари потвърдиха, че съм здрав. Пих от радост в продължение на няколко дни. А после, като картечница, се озовах тук… О, хайде, не плачи. Всичко е наред… -Той също така каза, че се е разлюбил. Намерих някой друг…
