Историята е от младостта на баба ми. Тогава тя живееше в едно село. По онова време била омъжена и имала малък син. Селото било малко. Съседки на баба ми били две сестри. Едната била с две години по-голяма от другата. По-голямата се казваше Хана, а по-малката
Уляна. И двете момичета бяха красиви, момчетата тичаха ту след едната, ту след другата. Но се случило така интересно, че сестрите се влюбили в едно и също момче. А самият младоженец харесвал по-голямата Анна. Той започнал да се грижи за нея, ходел на танци и я придружавал вкъщи от тях. Прекарвали нощите си заедно, като гледали звездите. Изобщо, обичали се един друг. Минало малко време и те започнали да говорят за сватба. А родителите им изобщо не били против сватбата, така че започнали да се подготвят за нея. Времето за тържеството било определено за есента – края на октомври.
По това време Уля не можеше да се примири със сватбата. Тя много харесваше Пьотр, така се казваше годеникът на сестра ѝ Анна, и наистина не искаше сватбата им да се състои. Денят на сватбата наближаваше. Уляна събрала смелост, отишла при Петро и му разказала всичко. Казала му колко много го обича и го помолила да не се жени за сестра ѝ. Заклела се, че ще прави всичко, което той иска, до края на живота си и ще го обича до последния ден. Човекът изслуша Уля и ѝ каза, че обича Анна, и помоли Уля да се успокои.
Той каза: “Ти си младо момиче, ще намериш достоен жених, който да те носи на ръце. Петро обеща, че този разговор ще остане между тях. Това не накара Уляна да се почувства по-добре, тя плачеше през нощта. И тогава дойде денят на сватбата. Булката била красива, младоженецът ѝ Петро бил елегантен и смел, а всички около нея били щастливи.
Сватбата беше великолепна. Имаше много хора, всички се разхождаха наоколо, пиеха за здравето на младоженците. Дойдоха хора дори от съседните села. Само Уля седеше и горчиво плачеше. Петро видя състоянието ѝ и разбра защо е такава. Всички гости си мислеха, че е толкова разстроена, защото по-голямата ѝ сестра щеше да живее отделно от нея. Сватбата свърши и всички се прибраха по домовете си. Младоженците се прибраха в дома си! Те имаха своята първа брачна нощ. В това време Уля започна да шпионира младоженците през прозореца. Тя видя как Петър целува Анна и я прегръща.
Тя се ядоса и започна да шепне тихо: “Проклинам ви, младоженци. Нека се случи така, че дълго време да не живеете заедно, че мъжът ви да умре, че да няма щастие в това семейство. Нека децата да се раждат болни, а родителите ви да не получават щастие от внуците си!” Тя изрекла такива ужасни думи и избягала. Изминали около 45 години. Баба ми се преместила в града със съпруга си и двете си деца, когато била млада. Но понякога посещава онова село, гробището, където са погребани нейните роднини. Тя се грижи за гробовете им и просто си спомня. И сега решила да отиде на това гробище. Вижда самотна старица, която седи до един гроб. И баба ми разпознала, че тази старица е Уляна.
