– “Защо ти трябват тези градини, продай къщата и се премести при нас”, убеждаваше Соня майка си. Любов Василиевна се замисли и се съгласи. Жената обявила къщата за продан и бързо се намерил купувач, който я купил. Минала една седмица, а Любов Василиевна все още не идвала да види дъщеря си. “Мамо, ще дойдеш ли да ни видиш, или нещо се е случило?” Соня се притеснявала. “Съжалявам, но няма да дойда!” – внезапно казала Люба.
Соня не разбираше какво се случва. Люба мечтаеше селската им къща да се превърне в семеен дом. Тя и съпругът ѝ цял живот бяха живели в града, но винаги бяха мечтали за голяма къща на открито. Когато се родил внукът ѝ, Люба си мечтаела, че един ден всички ще се преместят на село и ще живеят заедно и щастливо до края на дните си.
Само че на мечтите ѝ не било съдено да се сбъднат. Преди три години съпругът ѝ си намери десет години по-млада приятелка. Един ден той се прибрал вкъщи и казал: “От теб се чувствам стар. Напускам те, скъпа. Това много наранило жената.
Тя била свикнала със съпруга си да правят всичко заедно. “Как можеш да се чувстваш стара? Те винаги са имали толкова активен начин на живот. Веднъж седмично през лятото и пролетта ходеха на пикник, караха колела, ходеха на риболов. След развода съпругът ми взе само колата и остави къщата на Люба. Апартаментът в града принадлежеше на нея, защото го беше наследила от майка си. По същото време на мъжа на дъщеря ѝ предложили добра длъжност в столицата и те се преместили. Люба останала съвсем сама.
Тя вече не беше доволна от къщата, която така старателно беше обзавела. “Мамо, трябва да продадеш къщата и да се преместиш при нас. Защо трябва да оставаш там сама?” – убеждаваше я Соня всеки път, когато говореха по телефона. Уморена да бъде сама, Люба най-накрая се съгласи. Беше ѝ тъжно да се раздели с мечтата си, но нямаше какво да направи. Имаше бърз отговор на обявата за продажба. Младият мъж попълни документите бързо и Люба подписа документите с натежало сърце. Когато събирала багажа, за да отиде при дъщеря си, Игор внезапно се обадил. “Любов Васильевна, съжалявам, Игор ви е на гости. Имаме малък проблем с документите, можеш ли да дойдеш?
А и мислим, че си забравила да оставиш ключовете за обора. Люба се опомни и отиде в селото, за да уреди всичко. Игор не беше сам. “Запознайте се с баща ми, Виктор Петрович. Докато Люба им помагаше да отворят плевнята и да подредят документите, тя започна да говори с Виктор. Оказа се, че той е много приятен човек.
Оказа се, че синът му е купил къщата за него, след като е загубил съпругата си, и той отдавна мечтае да живее на открито. Той беше възхитен от къщата. Люба също му харесала и той я поканил да отпразнуват заедно тържеството по случай освещаването на къщата, тъй като синът му трябвало скоро да замине. И така, Люба остана за вечерта, после за нощта, а след това завинаги.
