Сватбата на Васил и Халина е била у дома. Поканили близки съседи, сготвили картофи и изпържили сланина. Основното ястие беше винегрет. Така те отпразнували събитието. Всички в селото им се смееха. Халина и Васил се ожениха в дома на булката. Поканили близки съседи, сварили картофи и изпържили бекон. Основното ястие беше винегрет. Така отпразнуваха събитието. Всички в селото се смяха и те живяха заедно в любов и хармония до края на живота си. в селото всички мислеха, че Галка не е много красива, защото е по-висока от всички момчета. Тя лесно можеше да сече дърва и да оре сама добро парче земя. Никой не мислеше, че тя някога ще се омъжи. “Кой би се оженил за нея, никой мъж не може да се конкурира с нея” – шепнели си селяните. Но тя изненадала всички, когато един малък, кльощав, “градски” момък, Васил, я взел и ѝ предложил да се омъжи за него. Баща ѝ не се върнал от фронта, а майка ѝ останала с пет малки деца. През 50-те години на миналия век каква работа е имало в селото? Колективно стопанство.
Стари и млади се водеха там. Затова момичето напуснало училище в седми клас и отишло да помага на майка си във фермата. Трябвало да ходи при кравите, а те били цели осемнадесет, по три пъти на ден. Ставала в четири сутринта и цял ден работела като пчеличка. Въпреки това тя никога не се оплакваше. Успяваше да се справи с всичко във фермата и вкъщи. Когато идваше пролетта или есента, тя се захващаше с плуга, за да не се налага да наема никого. Годините минавали в труд и грижи. Момичетата на същата възраст вече посрещаха слънцето под върбата заедно с момчетата и тя
Вкъщи обаче майката все пак успява да изгони дъщеря си: “Иди, поне чуй тези музиканти. Ще ми разкажеш за тях. Кога друг път ще имаш такава възможност? Ще свършиш да живееш близо до кравите”. Какво е трябвало да направи тя? Тя отишла. В сърцето си призна, че е любопитна да види каква ще е сватбата. Никога не беше танцувала огнена полка или краковяк. Но музиката много ѝ харесваше. А и музикантите бяха толкова забавни. Не с ленени ризи, както техните селски момчета, а с някакви карирани сака. Те намигаха и на младите жени, и на старите дами, до които седеше Халия. Една от тях дори й се усмихна няколко пъти. Тамбуристът беше толкова спокоен, че тя се изненада, че може да борави с инструмента. А високият тромпетист ѝ хареса.
“О, къде мога да отида при такъв красив мъж…” – въздъхна тя. Тази сватба беше единственото светло петно в живота ѝ, но дори то постепенно започна да губи ярката си светлина в сивото ежедневие. Но една вечер някой почука на сеновала.
-Кой е това?” – попита майка ѝ, която вече се беше сгушила в печката. – “Отиди и попитай.” “Кой е?” – извика тя през вратата. “Отвори, сватовете са тук!” Халка беше зашеметена от тези думи. Отвори вратата!” Тя се втурна в стаята и започна да дърпа майката от печката.”- Но кого да ухажвам? Нинка е все още на четиринайсет години, а другите са още по-млади. Ти ли си?” Майка ѝ не можеше да разбере. Когато вратата се отвори, Галя едва не припадна. Пред нея стоеше тази Мирша.
Осъзнаваше, че не изглежда добре с тънкия си ръст и изписаното си лице, но защо ли би искала? Но нямаше избор – превърза неочакваните гости с бродирана кърпа. Покани близки съседи да седнат за благоприличие. Свариха картофи и изпържиха бекон.
Основното ястие беше винегрет, а една бутилка си поделиха всички. Ето как отпразнувахме събитието. Васил, така се казваше младият мъж, израснал като сирак и донесъл със себе си тамбура, защото имал такова богатство. Но момчето имаше златни ръце. Той поправил една изкривена врата и издигнал ограда. Помолил колхоза за фуражка, защото бил израснал в града. Отначало, когато младоженците отишли във фермата, всички жени от тяхната улица седели по прозорците. “Ето една двойка. Той едва й стига до раменете. Трябва да е толкова успешен!” – казваха те. “Щепсел и Тарапунка” – така ги кръстиха селяните.
Но двойката не обръщаше внимание на подигравателните думи. Живееха си живота и бавно управляваха домакинството си. Васил също така работеше почасово с приятелите си по сватби. След две години им се родил син. Нарекли го Богдан. С раждането на детето Халия разцъфнала, а Васил сякаш пораснал. Или пък щастието ги е променило толкова много? И тогава Бог ги дари с дъщеря. С течение на времето хората свикнали с необичайната двойка, но те не забравили прякорите си. Понякога мъжете се подиграваха на Васил на по питие: “Как те слуша жена ти?”
И той мъдро се пошегува: “Не тя ме слуша, а аз нея.” Жените от селото дори завидяха на Халка. “Васил-Степсел е започнал да строи къща, а нашата не изсъхва от водката – оплакваха се една на друга, – а казват, че носи цветя на жена си.”
В къщата на Халина и Васил беше шумно. Тази година 83-годишната Галина Петровна и 85-годишният Василий Степанович отпразнуваха своята “диамантена” сватба. Годините са огънали гърба на съпругата и сега тя е почти толкова висока, колкото съпруга си. На гости дойдоха две деца, трима внуци и една правнучка. “Знаете ли, деца, отначало ме беше срам да ходя с него, плачех заради подигравките”, изповяда се бабата пред семейството си на празничната трапеза.
“А сега ще кажа на всички, че по-добър мъж от моя Василий в селото не е имало и сигурно още няма да има. Защото не можеш да пиеш вода от лицето си, а и е трудно да живееш с когото и да било. А аз имах голям късмет със съпруга си.
