Отивате в колеж, омъжвате се, раждате дете на втората година, после гоните мъжа си из градината, разказвате на приятелките си и навивате краставици и тиквички за зимата. Но не. Тя щеше да остави другите да изпаднат от този коловоз, имаше свой собствен път. Когато Тетиана отиде да си вземе документите, една мисъл плахо се размърда в главата ѝ: защо всъщност трябва да кандидатства в Историческия факултет при конкуренция от 15 души за място? Главното е да учи в университета, подробностите не са важни. Има и катедра по машинно инженерство с по 3 души на място. И Физическият факултет с 1,7 – почти като в детска задача за багери. В коридора имаше обява: “Работа в гардероба, общежитие”. И това беше добър вариант – работа през деня, учене вечер и укротяване на физиката за една година. Идеята започна да се оформя в план. Татяна каза на родителите си, че се е записала в подготвителен курс в университета. Те не разбраха какво е това, но много се зарадваха за дъщеря си. И дори понякога изпращали пари.
По цял ден тя седеше в гардероба и четеше дебела книга “Физика. Елементарен курс”, но планът се проваляше на всяка крачка. На първо място се оказа, че е много трудно да се носят връхни дрехи. Второ, смисълът на написаното в учебника убягваше на Татяна. Факт е, че учителката работеше на половин работен ден като преподавател по физика,
смяташе физиката за псевдонаука и се радваше, че някога умните хора са изгорили Джордано Бруно. Вместо да решават задачи, класът играеше баскетбол. Това не означава, че Татяна е била разстроена от това: тя винаги е хвърляла тройки доста добре. До пролетта беше успяла да прочете само половината от книгата.
Но момичето нямаше да се откаже: дори и да не разбираше добре същността, можеше да научи формулите и определенията наизуст. Денят на изпитите настъпи. Татяна се справи чудесно с презентацията, но физиката беше разочарование. Не бе решена нито една задача. Изпитващият, дебел мъж с очила, се канеше да ѝ постави оценка “незадоволително”, но в последния момент реши да я попита за определението. “C! И заветната студентска книжка в джоба ѝ.
В групата имаше 26 момчета, а тя беше двадесет и седмата. Беше дори по-трудно да учи, отколкото да влезе. Тетиана не разбираше почти нищо на лекциите и се проваляше след провал на семинарите. Веднъж я извикаха пред дъската и я помолиха да опрости част от един израз. Момичето си спомни, че може да се редуцират едни и същи стойности в числителя и знаменателя. И тя написала… Групата избухнала в смях. Татяна била смятана за манекенка и като по чудо издържала първата сесия с тройки. Няколко повторения, почти денонощно зубрене, бутилка валерианһттр
