Дори не можете да си представите атмосферата, в която израснах. Когато се родих, баща ми се разплака, но това не бяха сълзи от радост.
Беше разочарован, защото мечтаеше за син. Докато растях, той почти не ми обръщаше внимание. Но когато майка ми роди второ дете, този път момче, всичко се промени. Данило се превърна в гордостта на семейството, а баща ми буквално сияеше от щастие и се хвалеше със сина си пред всички.
Оттогава аз живея в сянката на брат си. Той беше избран в най-добрите клубове, докато аз ходех само в художественото училище. Всички се възхищаваха на успехите на Данило, но дори не забелязваха моите постижения. Майка ми виждаше колко много ме боли, но никога не посмя да каже и дума на баща ми. И така, след като завърших девет класа, реших да отида на училище. Влязох в колеж, а след това продължих образованието си в университет, където учих за учител по биология.
Даниел, разбира се, беше предопределен за “високи цели”. Родителите му платили за стажа му в чужбина и му дали пари, за да започне собствен бизнес. Но той се провалил и загубил всичко. Баща му обаче го оправдал: “В такива времена да имаш собствен бизнес е подвиг! Всичко е наред, ще се получи! Но не се е получило.
Данило не успял да се задържи дълго на никаква работа, а след това се върнал в дома на родителите си заедно с годеницата си, защото не можел да плаща наема. Родителите му ги издържали, без да съдят сина си. На Никулден дойдох в къщата на родителите си. Исках да поздравя баща си – той е Николай – и да ги запозная с годеника си Андрий. Това беше важно за мен, защото връзката ни беше сериозна. Майка ми дойде с мен.
– “Ще си имаме бебе!” “Какъв подарък!” – изкрещя баща ми. След това никой не обърна внимание на мен и Андрий. А накрая баща ми добави:
“Ако е така, искам да обявя, че цялото ни имущество ще отиде при сина ни! Не можах да издържа, станах и си тръгнах. Андрий се затича след мен. По-късно майка ми ме извика, но аз реших да изключа родителите си от живота си веднъж завинаги. С Андрий се оженихме, а свекърва ми и свекърът ми ни помогнаха да построим къща в техния двор. Родиха ни се деца и животът ни беше прекрасен.
Минаха години. Майка ми се опитваше да възстанови отношенията ни, но аз не можех да ѝ простя. Един ден тя разбра адреса ми и дойде на гости. “Баща ми е в беда, много е болен. Имаме нужда от помощ!” – “Къде е Данаил?” – “Никъде не работи. Той се крие от войната. Аз съм единствената, която подкрепя всички. Майка ми плачеше, наричаше ме последната си надежда. Обещах да помисля как мога да помогна. Но все още не знам какво да правя. Не мога да им простя за отношението им. Можете ли да ми кажете какво да направя?
