Вития отново не се подчинява на майка си. Не можеше да се сдържи, цяла група приятели го чакаха пред дома му и той не можеше да се въздържи да излезе да ги посрещне. Щом майка му се върна у дома от нощната си смяна, тя беше шокирана от състоянието на апартамента. Мястото беше разхвърляно, с боклуци навсякъде и планина от мръсни чинии в мивката. Витя дори не искаше да изслуша упреците на майка си, смяташе само да “преживее” кавгата и да се втурне обратно при приятелите си.
“Витя, ти си толкова егоистичен! Не искаш да ми помогнеш, мислиш само за себе си”, ругаеше го безкрайно майка му. Ще се прибера по-късно. Моля те, мога ли да си тръгна сега?” – проплака Витя. Майка му въздъхна:
– Добре, върви. Но аз сама ще прибера всичко. С теб винаги е така. Никога не правиш това, което се очаква от теб, никога! Витя знаеше, че майка му ще свърши всичко сама за няколко минути, затова не си правеше труда да помага много. Само когато имаше нужда от пари, той се превърна в перфектния син, който вършеше всички домашни задължения и дори понякога готвеше вечеря. Майка му беше щастлива, когато той се държеше по този начин. Един ден майката на Витя не се върнала от работа в обичайното време. Витя бил с приятелите си и не забелязал, че майка му липсва, докато не се прибрал късно вечерта. Той претърсил целия апартамент, но майка му не била открита никъде. Тогава го събудило телефонно обаждане от болницата: “Това ли е Виталий? Майка ти е претърпяла злополука и е в тежко състояние” – съобщи му непознат глас.
Витя се втурва към интензивното отделение, за да разбере какво се е случило. Не му позволили да види майка си, но му разрешили да гледа през стъклената врата. Момчето беше изпълнено с тревога и безпокойство, докато гледаше как майка му лежи в безсъзнание в бялото легло. “Хайде – прошепна Витя, – защо не ми викаш?
Защо не ми казваш за бъркотията в къщата, защо, мамо? Цяла нощ Витя се молеше и искаше от Бог да помогне и да излекува майка му. Той обеща да се подчинява на майка си, да ѝ помага във всичко и да поправи поведението си. Осъзнал колко ужасно се е държал. Осъзнал, че е загубил единствения човек, който го е обичал истински. На следващата сутрин майката на Витя се събуди и беше преместена в отделението.
Витя най-накрая успя да влезе и да я прегърне, а след това да седи с часове, държейки я за ръка. Той осъзнал, че покаянието му е оправило всичко, и обещал никога да не забравя обещанията си към Б-г. От този ден нататък Витя се превърна в образцов син, винаги готов да помогне на майка си във всичко, от което се нуждаеше.
