Най-добрата ми приятелка се омъжваше. Вероятно го очаквах с нетърпение повече от всичко друго. Намерих си красива рокля, облякох най-добрите си дрехи, направих си прическа и си направих нокти в цвета на роклята. Всичко беше луксозно. Пристигнах в дома на булката в уречения час и майка ѝ ме заведе в кухнята.
На масата забелязах парче масло, буркан и хляб. – “Засега ще направиш сандвичи, ще ги намажеш с масло и отгоре ще сложиш червен хайвер. Така и стана, дойдох на празника, а ме бяха затрупали с работа. Нямаше какво друго да правя, затова трябваше да се занимавам със сандвичите. Свалих си пръстените, гривната и часовника, за да не ги изцапам.
Само маслото се оказа замръзнало, сякаш е било във фризера, а не в хладилника. Хлябът беше пресен, направен днес. Толкова се беше разпаднал, че едва успях да го разрежа. Докато го режех, сложих маслото на радиатора, за да го разтопя. Страхувах се да не би да си изцапам роклята. Маслото все още беше нарязано на парчета, но беше добре, хубаво го замаскирах с хайвер отгоре – изглеждаше годно за ядене. После дойде и втората ми приятелка Катя. Майката на булката я заведе в кухнята и я инструктира: -“Ето маслините, ето ананасите, ето клечките за зъби. Ще направиш шишчета.
След като майка ѝ си тръгна, Катя започна да се ядосва: – “Каква съм аз, готвачка или нещо подобно… дойдохме на почивка, а не да стоим в кухнята. Но трябваше да свършим всичко навреме за пристигането на младоженеца. Тогава започнаха състезанията и забавленията. Гостите за нула време изядоха това, което бяхме приготвили, и всички го харесаха. Изобщо майката на нашия приятел винаги е имала този маниер.
Когато бяхме в училище, я посещавахме. Седяхме в коридора, говорехме си… после майка ми се втурваше, слагаше пред нас купа с ябълки и казваше, че трябва да я почетем, че й трябват за сладко. Или картофи… Така тя убиваше два заека с един куршум, беше досадно. Но, от друга страна, благодарение на тези обучения сега знаем как бързо да обелим картофите и да правим всичко в кухнята.
