На юбилея на свекърва ми Людмила Ивановна, която навърши 70 години, всичко започна съвсем скромно. На тържеството беше поканено само семейството ѝ: синовете ѝ и техните съпруги. Реших да помогна за организирането на тържеството – изпекох торта за рождения ден, приготвих пита хляб и някои закуски, защото по професия съм сладкар и работя в пекарна. Съпругът ми Игор и аз закъсняхме малко заради трафика и пристигнахме последни. Когато влязохме в къщата, забелязах, че чиниите ми вече бяха на видно място на масата. За разлика от тях другите снахи, Марина и Надежда, бяха донесли само готови салати от супермаркета, явно без да си правят труда да готвят. Бях изненадана: тази годишнина беше значимо събитие за свекърва ми и според мен си заслужаваше да се положат повече усилия. Поздравихме рожденичката, поднесохме ѝ подарък и вдигнахме тост.
Всичко вървеше добре, докато свекърва ми не се изправи с кашлица и не каза: “Имам важна новина. В село Соснивка има една къща, която съм наследила от майка ми. Момичетата вече знаят. Там има хубав парцел и сме намерили купувачи. Реших, че ще разделим парите от продажбата поравно между Олег и Николай.
Почти се задавих с шампанското. Свекърва ми каза, че само по-малките синове ще получат част от наследството, и дори не спомена мен и Игор. “Извинете, но това справедливо ли е?” – не можах да се сдържа да не попитам. Олех и Марина все още наемат едностаен апартамент, а Николай и Надежда скоро ще имат дете. Те се нуждаят повече от пари.
– Ние също се нуждаем от пари! Имаме ипотечен кредит и ни остават 10 000 долара за изплащане. Не трябваше да задлъжняваш – отвърна Марина. – Не си ти тази, която трябва да ме учи – отвърнах рязко аз. – Ти си на 27 години и никога не си имала образование или кариера.
Единственото, с което се занимаваш, е да въртиш прически, докато живееш в апартамент под наем. Марина цъкна с език, а Надежда извърна очи.
Тези двете винаги се опитваха да изглеждат като любимки на свекърва си, наричаха я мама и я прегръщаха пред всички. Но зад гърба си спокойно можеха да ѝ счупят костите, оплаквайки се от прекалената ѝ намеса в живота им. Миналото лято например с Игор решихме да подарим на свекърва ми ваучер за санаториум в Трускавец.
Тя отдавна мечтаеше да отиде там, но не можеше да си позволи пътуването. Марина и Надежда ни похвалиха за тази постъпка, но после чух,
