Преди девет години се влюбих в Кирил и го обичам и до днес. Учехме в един и същи университет. След като се дипломира, Кирил ми предложи брак. Казах му “да”, но имаше нещо, което много ме притесняваше: Кирил беше от провинцията, а аз – от града. След сватбата трябваше да се преместим на село.
Мислех си, че няма да мога да свикна със селския начин на живот, но беше трудно само в началото, а после просто се приспособих към новия си живот. Две години след сватбата със съпруга ми купихме къща и обзаведохме всичко по наш вкус, а 3 години по-късно отворихме малък магазин, който по-късно започна да се разширява и да разширява асортимента си. Сега магазинът е огромен от гледна точка на големината на селото ни. Преди 4 години по-малкият брат на съпруга ми доведе вкъщи съпругата си. Момичето се оказа добро – обикновено селско момиче. Винаги е казвала, че иска да работи, но не се получи.
Постоянно я уволняваха, а аз не разпознавах причините… но беше жалко. Миналата година забременях. Преди това работех в нашия магазин с една продавачка на смени “две в две”, но с бременността ми трябваше да търся нов служител, който да ме замести. Тогава свекърва ми предложи да наема по-малката ми снаха.
Преди това тя работеше в града и беше неудобно да става всеки ден в 6 ч. сутринта, за да бъде на работа в 9 ч. сутринта. Наемайки я, щях да направя услуга и на себе си, и на нея, защото тя се нуждаеше от работа толкова, колкото и аз от нов служител. Отначало ходех с нея до магазина, отварях го, връщах се вечер и го затварях. Но след известно време.
За да мога да бъда по-внимателен към новото момиче. В магазина вече имаше камери, но те отдавна се нуждаеха от ремонт. Този инцидент накара съпруга ми да поправи всички камери. Оказа се, че съпругата на собственика на магазина през цялото това време тихомълком е изнасяла стоки от магазина ни.
Тя не е написала нито един ред в книгата за дългове, не е пуснала никакви пари в касата, просто е взела каквото е искала и се е прибрала вкъщи. И това не е всичко! Абсурдното е, че свекърва ми смята, че аз съм виновна за случилото се. Трябваше да платя достатъчно, за да й стигне, а аз трябваше да нося тежкото спално бельо вкъщи. Да. Явно за жена, която работи два дни в седмицата, е трябвало да платя 70 хиляди вместо 25 хиляди. Трябва да ми благодарят, че не вкарах крадеца в затвора. Просто селото ни е малко, всички се познават, а аз не исках да ги смущавам с необичайната си семейна история.
