Женя живееше в селото с баба си. Майка му го изоставила веднага след раждането му и изчезнала някъде. Един ден към него се приближил съсед и го помолил да му помогне да намери една изгубена крава. Близо до една изоставена стара ферма Женка чул странен хленчещ звук. Той се изплашил до смърт, но последвал звука.
Най-много се страхуваше, че това може да е мишка. Видя червена топка – новородено кученце. То сигурно е било захвърлено в старата ферма и оставено да умре. Така получило името Находчиво. Женя щеше да вземе кученцето при себе си, но се страхуваше, че баба му няма да го приеме, затова помисли къде да го скрие. Решил да го скрие точно там, в изоставената ферма. Според него това беше най-удобното и надеждно място. Женя построи нещо като будка от една дупка и картонена кутия. За щастие беше лято и кучето не замръзна. Дойде септември. Училището започна.
След училище той събра всичко, което беше годно
за ядене, и избяга при своя откривател. Един ден то дотичало до кошарата, но леличката я нямало. То много се изплашило и започнало да го търси, но безуспешно. Вече се стъмнило. Отчаян, той се върнал в къщата, но… изведнъж чул хленчене и се затичал към звука. Беше сигурен, че това е леличката. Целият раздърпан и изпокъсан, той куцаше на предната си лапа. Сигурно го бяха пребили големи кучета.
О, как крещеше баба му, когато се прибираше късно и целият в кал. Есента навлизаше в своя живот. Беше време за дъждовете. Дупката, в която спяло кученцето, се наводнила с вода и то започнало да мръзне. Женя не можеше да изолира кошарата на леличката. А през зимата тя не знаеше какво да прави.
