Със сина ми купихме билети и взехме автобус до селото. Близо до селото една жена ни спря. Влезе в автобуса без билет, само даде на шофьора 10 рубли за билета. Въпреки че в автобуса имаше много свободни места, тя спря до мен и ме бутна в лакътя: “Жено, сложи детето си на коленете, искам да седна тук.” “Имам билети за тези места, които купих на касата на гарата. Моля, преместете се, все още има свободни места”, отговорих учтиво и спокойно.
“Не ме интересува, току-що съм платила и за билета, ако още не сте го видели. Искам да седна тук!” – отговори пътникът с повишен тон. Тогава шофьорът помолил жената да се премести, защото в салона наистина имало няколко свободни места.
Тя обаче упорито стоеше до моята седалка и крещеше на целия салон, че има право да седне тук! Тогава другите пътници, които бяха влезли в автобуса заедно с мен, започнаха да молят жената да се премести. В края на краищата никой не искаше да я слуша как крещи през целия път. А и защо да се вдига шум заради едно място? Точно зад мен имаше свободно място, така че защо тя да не седне там? Опитах се да не реагирам на обидите и ругатните на дамата. Не исках да се боря за сина си. Той щеше да си помисли, че майка му е скандалджийка.
– Дайте ми веднага мястото! Аз съм стара жена! – Казах ви, че това е моето място и имам билет. Няма да отстъпя мястото си и няма да взема детето на коленете си.” Дори не се обръщам с лице към нея.
Говоря със сина си и му показвам дърветата, които вижда през прозореца. Не искам да му развалям гледката. Той може да се уплаши заради неуместните писъци. Междувременно автобусът спря, за да вземе други пътници. Жената обаче стоеше до мен и не искаше да пусне хората да влязат. Тогава целият автобус започна да бучи. “Каква е тази бъркотия?
Пуснете ме в автобуса веднага, трябва да отида спешно!” – “Трябва да сменям автобуса скоро, не искам да закъснявам!” – “Кой не ме пуска да вляза? Имам билет, аз съм пътник! Пуснете ме! – Не забавяйте автобуса, той вече закъснява с няколко минути! Търпението на шофьора се изчерпа. Той влезе в автобуса, мълчаливо взе вещите на нахалната пътничка и я изведе навън. След това потеглихме. В мълчание.
