Ирина е вече на 60 години, но никога не е изглеждала на възраст. Тя се поддържа добре. Освен това печели добри пари, наскоро се омъжи, а съпругът ѝ е с 15 години по-млад. Живеят влюбено, тя има дъщеря от първия си брак, възрастна, на 25 години е и има собствено дете. “Но през последната седмица на работа тя не идва на работа като себе си.” – Ир, какво не ти е наред? Нещо се е случило вкъщи?” – попита колежката ѝ. – “Нищо вкъщи. Но щях да отида в пенсионното, но отивам при декретаря. Забременях на стари години, и то с близнаци. Лекарите казват, че на моята възраст е опасно да имаш едно, но аз имам две. Трябва да взема едното с мен. Съпругът ми е щастлив, но дъщеря ми не е щастлива – казва тя:
“Защо трябва да дъвчеш хората? На колко години си?” Казвам ѝ, че децата могат да се родят болни или с увреждания. Тя казва, че не иска да дели майка си с непослушни деца. Може би дъщерята е права? Аз я имам, а синът ѝ е моят внук.
Защо да рискуваш себе си и децата си по този начин? Трябва да убиеш едното и да дадеш живот на другото, а на мен няма да ми позволят да оставя две. И си мисля, че или ще родя две, или изобщо няма да родя. Но ако все пак родя две, рискът дъщеря ми да остане сираче е голям.
Съпругът ми иска само едно дете, казва “поне едно, толкова много си мечтая за дете”, а също така казва “бременността на тази възраст е чудо, прелест, щом Бог го дава, значи трябва да се роди!”, така че може наистина да не откаже подаръка на съдбата.
Не знам какво да правя, не мога просто да се разкъсам… Всеки изисква нещо от мен, а аз вече не знам какво да правя. За децата времето тече, те се развиват там, а моето време спря в деня, в който разбрах за бременността си. След като изслушахте историята, какво мислите? Дали дъщерята на Ирина го е казала правилно, или е голяма егоистка? А съпругът ѝ не е ли егоист, щом настоява да има поне едно дете? Той знае, че това е огромен риск за съпругата му, защото тя се смята за стара рожба, нали?
