Дъщеря ми съобщи на съпруга ми и на мен добрата новина: иска да ни запознае с приятеля си Юра. Двамата се срещат от две години и той щял да ѝ предложи брак. Бяхме много развълнувани и още от сутринта започнахме да се подготвяме със съпруга ми. Почистихме апартамента, купихме хранителни продукти, започнахме да готвим интересни ястия и вечерта всичко беше готово. Но дъщеря ми дойде не само с Юра, но и с майка му. Предполагам, че не ни е казала да не се вълнуваме прекалено, а още по-добре, че ще се запознаем с бъдещите си роднини. Седнахме на масата и тогава сватята започна да ни разпитва за всичко. Къде работим със съпруга ми, колко печелим.
Тя дори започна да моли съпруга ми да намери на Юра работа във фирмата си, не само като работник, но и на някаква ръководна длъжност. Мъжът ми беше объркан, дори не знаеше какво да каже, а аз спасих положението: -“Определено ще помислим за това и ще видим какво можем да направим. Все пак Юра няма подходящо образование… и между другото, ти какво образование имаш, къде работиш?
– “Но защо да говорим за мен, нека обсъдим къде ще живеят младоженците след сватбата. Аз имам едностаен апартамент, така че не мога да го направя веднага… но вие – сватята огледа тристайния ни апартамент и заключи, че няма да е тясно за младоженците.
“Казах ѝ, че със съпруга ми планираме да купим апартамент на дъщеря ни. Тогава тя оживя, щастливо отпи и каза, че при това положение сватбата със сигурност ще се състои. Отговорът ѝ остави у мен много неприятен привкус. Съпругът ми също забеляза нейната грубост. Тя не ни каза нищо за себе си, но ни разпитваше за всичко, свързано с живота ни.
Не казахме нищо на дъщеря ни, тя беше толкова щастлива. А Юра изглежда е спокойно и добро момче, само че много мълчаливо, защото майка му говореше повече. Беше време да купим на дъщерята апартамент. Когато сватята разбра за това, веднага ни се обади: – “Защо търсите апартамент преди сватбата? След това трябва да делим апартамент с моя Юрко.
– “Защо трябва да си харчим парите така? Искаме апартаментът да е само на дъщеря ни. -Това е неуважително към сина ми! -В такъв случай ще регистрираме апартамента на мое име и ще го оставя на дъщеря ми като наследство. -В този случай няма да има сватба! Дъщерята не страда дълго от раздялата… тя разбра, че Юра е просто мамино синче, което не може да се застъпи за нея. Добре, че не се е омъжила за него.
