Със съпругата ми имаме малка уютна вила. Когато дойде пролетта, отиваме там и оставаме, докато настъпи студът. Харесва ни да живеем близо до природата, да дишаме чист въздух, където има спокойствие и всичко е естествено.
Имаме малка ферма, но тя все още изисква време и усилия. Отглеждаме домати, краставици, ягоди, череши, касис, малини, лук, тиквички, билки, моркови, цвекло и цариградско грозде. Жена ми се грижи за това, а аз бавно привеждам в ред самата дача, но и тук ми помага моята любима. Преди три години добавих втори етаж и беседка с барбекю, за да седим вечер в уютна атмосфера. Цяла година мислихме: да построим или да не построим баня? Искахме да поканим семейството и приятелите си и сами да си направим парна баня. Но в действителност това беше по-трудно. Разбира се, че е трудно да се справиш с всичко сам.
Съпругата ми помагаше, доколкото можеше, но вече имаше достатъчно собствени грижи с градината и домакинската работа. Тогава решихме да помолим приятелите си да помогнат: обадихме се на почти всички, но всички бяха заети, въпреки че всички бяха пенсионери. Дори и през уикендите никой нямаше поне няколко часа свободно време. Беше неприятно, но те не ни дължаха нищо, ние се справихме и без тяхната помощ. Не изпитвахме злоба към тях, защото бяхме в контакт с тях от много години. Накрая строежът беше завършен. Поканихме наши приятели.
Всичко беше чудесно: направихме барбекю, направихме парна баня, седнахме в беседката, почерпихме ги с храна от нашата градина, направихме салати, а жена ми приготви много вкусни ястия. Като цяло всичко беше
На всичкото отгоре всяка такава парна баня завършваше с престой при нас за няколко дни. Накратко, тези досадни гости ни бяха омръзнали. И тогава те започнаха да идват без предупреждение. Жена ми не можеше да ги изгони: те бяха приятели, а не непознати. Освен това в такава ситуация дори не знаеш какво да кажеш. “Омръзна ни от вас, вървете си вкъщи”? Тогава осъзнах, че трябва да взема ситуацията в свои ръце. Когато приятелите ми се върнаха следващия път, им разказах за плановете си за нашата вила. Казах, че ще построим плувен басейн на мястото и описах целия работен план. Също така добавих: “Вие така или иначе идвате всеки уикенд, така че нека направим всичко заедно! А след работа ще изпечем малко месо на скара и после ще поплуваме в басейна.” След като чуха това, те спряха да идват и дори да се обаждат. Все още не мога да разбера какво е толкова трудно в това да помагаш на приятелите си. Жена ми беше разстроена от ситуацията, но аз се радвах, че вече не ми се налага да обслужвам никого и да си губя времето за хора, които не го заслужават.
