Седя си вкъщи, родителите ми не ме разбират. Нямам представа как съм стигнал до този момент в живота си. Случи се така, че се омъжих веднага след дипломирането си. Работих неофициално една година и водих кампания, така че не съм имала отпуск по майчинство.
Кампанията ми беше трудна. Съпругът ми не ме разбираше, постоянно се карахме, а последната капка беше, когато се прибрах у дома след поредната седмица в болницата и лекарят ми забрани да се виждаме. Затова той си намери някоя настрана. Той все още смята, че за всичко съм виновна аз. Обадих се на баща ми и той ми помогна да си събера нещата. Съпругът ми си помисли, че това е шега, но аз бях двойно обидена.
Аз бях важното му дете, обичах го, а той постъпи така с нас. В резултат на това той дойде в болницата за изписване, но аз дори не исках да го поздравя, качих се в колата с баща ми и детето и си тръгнахме. Той почти не ни помага, парите, които ни дава, едва стигат да купим памперси.
В продължение на три години родителите ми издържаха мен и детето ми, а баща ми никога не ме е упреквал за парите. Наскоро той се пенсионира и аз реших, че трябва да отида на работа. Баща ми реши, че трябва да ми помогне да си намеря работа, и накрая дойде с новината, че ще работя в една фабрика. Този вариант не ми хареса особено, още повече че там плащат мизерно. Исках да отида да работя в града.
Но родителите ми бяха против това. Те казаха: “Ако не отидеш във фабриката, можеш да забравиш за нашата помощ. В такъв случай ще трябва да взема дъщеря си с мен. И тя ще се научи да работи във фабриката.
