Дмитрий отдавна е загубил съпругата си. Той беше на осемдесет години. Имал е син и дъщеря. Децата живеели в различни страни и рядко го посещавали. Той беше самотен. Онзи ден се връщаше от магазина. Времето беше ужасно. Навън беше ветровито и студено. Той бързаше да се прибере вкъщи, защото беше много студено. На път за вкъщи чул звук в заснежените храсти. Това беше писък на малко кученце. Той отиде при него и го вдигна. Кученцето беше студено и гладно.
Дмитрий погледна кученцето и си помисли колко много си приличат. И двамата са били самотни и изоставени. Той реши да вземе кученцето, мислейки, че то ще направи живота му по-забавен. Стана му жал за себе си и скри кученцето зад ръката си. Нарекъл кученцето Алиса. Едно малко чудо го накарало да се почувства отново щастлив.
Дмитрий се разхождал с новата си приятелка всеки ден. Краката на Дмитро били болезнени и той не можел да стои дълго време. Докато Дмитрий гледаше телевизия, Алиса лежеше спокойно в краката му. Струваше му се, че болката изчезва и става все по-лесно да ходи. 0
Дядо споделяше всичко с Алиса. Един ден дядо се почувства много рано, а наоколо нямаше никой. Той посегна към телефона, за да извика линейка, но припадна. В това време Алиса започнала да драска по стените и да вика силно. Съседите чули тези звуци и се затичали към дядото. Дошли да се карат, защото не можели да спят заради звуците. Но видели, че дядото лежи в безсъзнание. Те извикали линейка и го спасили. Така Алиса спасила своя господар и му благодарила за добрината.
