Вече бяха минали два дни, откакто родителите на снаха ми купиха нов телевизор, без да изпратят никакви пари на мен и детето ми. Вече бях забравила тази история и дори не се надявах на някакви пари. Но вечерта синът ми се обади и ми каза: “Мамо, знам, че имаш спестени пари и пенсия, така че нека засега да живеем с тези пари.
Само че сега имаме собствени планове, които изискват инвестиции.” – Нима там нямате съвест? Прави каквото искаш, все пак това е твоето дете – казах аз и сложих слушалката, без да чакам отговор. Синът ми и снаха ми заминаха да работят в чужбина. Разбира се, разбирам всичко, но това отива твърде далеч: те искат да оставят собственото си дете изцяло на мен.
Нямам нищо против да го отгледам и дори не мога да си представя живота без него. Но им казвам: моля ви, помогнете ни поне финансово, за да нямаме никакви нужди, за да мога да купя всичко, от което се нуждае детето ви. Никога не съм прахосвала пари, винаги всичко е планирано и изчислено, само това, от което се нуждае детето.
Тъкмо се канех да си легна, а след няколко минути ми се обади снаха ми. Вероятно синът ми е започнал да й възразява и е казал, че парите трябва да се изпратят.” – Кажи ми, моля те, защо се караш с нас и винаги ни обвиняваш за сина ни, който е и твой внук? Казах ти, че можеш да правиш каквото си искаш. Ако не ви пука за собственото ви дете
– Всичко, което трябва да направите, е да седите тихо с внука си. И не ни пречи да печелим пари в чужбина, тук животът ни също не е лесен и се мъчим.”
– Знаеш ли какво, Любо, защо ми трябват твоите пари? Не става дума за пари, просто вземи един билет и ела да видиш сина си, защото той вече е забравил как изглеждаш. Вместо да ни искаш пари, трябва да се погрижиш за внука си. И преди да успея да кажа нещо в отговор, чух, че са се скарали, и снаха ми закачи телефона. Цяла вечер не можах да се опомня от това отношение към мен и трябваше да се откажа. Късно вечерта синът ми ми се обади и се извини за своето поведение и това на съпругата си, но каза, че обича жена си и не може да я остави.
Каза, че ще се опита да говори с нея и ще ни изпрати пари. Обясних му, че няма да ги моля за нищо. Ще се справим някак и ще ги оставим да живеят спокойно.” – Когато съвестта ви се събуди, уверете се, че не е твърде късно. Серхий вече все по-малко мисли за родителите си. Опитах се отново да се свържа със сина си, но любовта и парите му са по-важни за него.
Той не искаше да ме слуша, но му казах да стъпи в моята къща. Синът ми и снаха му работят в чужбина вече повече от година и само веднъж са изпратили някакви пари на приятелите си, но живеят така, сякаш се справят добре. А на мен ми е жал за Сергей, разбирам, че има нужда от семейство, но майка му и баща му са отишли за пари. Давам на това дете цялата топлина и любов, която имам. Не знам как да обясня на синовете си.
