37-годишната Валентина, самотна майка с 5-годишен син, живее нормален живот в малък апартамент близо до работата си, подпомагана от родителите си.
Въпреки нормалния си живот, тя се чувства непълноценна поради статута си на самотна, а липсата на внимание от страна на мъжете след раждането на сина ѝ засилва самотата ѝ. Преди година и половина животът ѝ претърпява обрат, когато на работа се запознава с Иван. Иван, ерудиран мъж със страст към историята и много умения,
напомня на Валентина за собствения ѝ баща. След известно време Валентина била изненадана от искрената привързаност на Иван към нея и от желанието му да създаде семейство възможно най-скоро. В историята обаче имало един обрат: Иван призна, че няма да може да се разбира със сина ѝ.
Вместо това той обеща, че няма да се отнася зле с момчето, но поддържаше с него дистанцирани, чисто формални отношения. Въпреки безразличието си към момчето, Иван често започвал да говори за брак. А Валентина беше разкъсана. Приятелките ѝ я съветваха да се съгласи, позовавайки се на възрастта ѝ и рядкостта на такъв мъж. Тя осъзнаваше собствената си самота и копнееше за общуванеи още едно дете.
Въпреки това на нея ѝ тежи фактът, че Иван не прави никакви опити да се сближи със сина ѝ, въпреки че го познава добре от самото начало и има всички шансове да го направи. Изправена пред дълбока дилема, Валентина се чуди дали бракът с мъж, който не проявява никаква привързаност към сина ѝ, наистина ще ѝ донесе щастие, или ще ѝ създаде допълнителни трудности. Трябва ли да предприеме тази стъпка, според вас?
