Има толкова много неща, които променят живота ни, и те се случват най-често неочаквано. Такъв беше и моят случай. От много години живея сама в града. Майка ми остана в провинцията. Всичко в семейството ни беше наред, докато тя и баща ми живееха заедно. И тогава той почина. Майка ми не можеше да остане сама, тя много се промени, държеше се като малко дете. Следващият път, когато дойдох да я посетя, много добре разбрах, че тя не може да остане повече сама тук. Имаше нужда от постоянни грижи и беше просто невъзможно да я оставя в селото. Тя не искаше да бъде сама, притесняваше се, че отново ще се прибера в града и ще я оставя сама, и всеки път ме молеше да остана с нея поне още един ден.
Така че взех добро решение за себе си – отвеждах майка си в моя град завинаги. Майка ми опакова собствената си възглавница и новото легло, което ѝ бях подарила преди много време, в единствения си пакет; по някаква причина го пазеше. Нямах нищо против. Нека си вземе каквото иска. Може би това са любимите ѝ неща. А може би това беше навикът ѝ да спи върху вещите си. В края на краищата майка ми през целия си живот не беше пътувала далеч от селото, само до града по работа, и то само с баща ми. Живееше тих живот. Вече е на повече от 80 години. Когато прекрачва малкия праг, тя се държи за касата на вратата.
Все още й липсва селото, домът й, защото целият й живот е преминал там, но когато седна до нея, майка ми става по-щастлива. Мама също обича тишината. Тя често седи в стаята си и чете молитви. От почти две седмици майка ми живее с мен, малко свикна, чувства се добре с мен. Доверява ми се напълно във всичко и е искрено щастлива, като дете, когато се прибирам от работа – всеки път тича да ме посрещне.
Погалих с ръка сивата ѝ главичка и заедно отидохме в кухнята, за да приготвим вечерята. Откакто майка ми започна да живее с мен, животът ми също стана по-смислен и в него сякаш има повече светлина, топлина и доброта: всеки път след работа бързам да се прибера у дома, знаейки, че винаги я чакам. Предполагам, че не е минало без молитвите на майка ми, без искрената ѝ вяра в доброто и любовта. Сега апартаментът ми се превръща в истинска разцъфнала градина благодарение на ръцете на най-близкия ми човек. Навсякъде цари уют и спокойствие. Сега съм много щастлива с нея, като дете, което си спомня за детството си; и това ме кара да се чувствам толкова топло. Надявам се, че майка ми също е щастлива с мен. Прекланям се ниско пред теб, скъпа моя мамо, искам да си с мен още дълго, ценя всеки ден, когато си с мен.
