– “Как може?” Нина се възмути и избърса сълзите си: “Тя не е питала! Не се е посъветвала с мен! Трябва да се сетиш за нещо – да дойдеш в чужд апартамент и да го управляваш като собствен дом! Никакво уважение! “О, Боже, какво съм направила със себе си? Цял живот съм се занимавал с нея и ето я – благодарност! Тя не харесва живота ми, виждаш ли! Тя трябва да си гледа нейния! Тя седи в апартамента си и си мисли, че е направила нещо голямо. Няма добър съпруг, няма нормална работа – само някаква дистанционна работа на компютъра. От какво живее човек? А после се опитва да ме научи как да мисля! Отдавна съм забравил за какво тя едва сега започва да мисли! Последната мисъл вдигна Нина от стола ѝ. Тя отиде в кухнята, сложи чайника и отиде до прозореца. Гледайки панорамата на празничния град, обсипан с ярки светлини, тя отново се разплака. “Всички се готвят за Нова година – промълви Нина, – а аз съм единствената, която няма никакъв празник… Аз съм сама…” Чайникът изсвири. Нина, потънала в спомените си, дори не го забеляза… Беше на двайсет, когато майка ѝ роди второто си дете на 45-годишна възраст. Момичето беше изненадано от това – защо майка ѝ ще си прави такива проблеми? “Не искам да си съвсем сама”, обясни майка ѝ. Ще разберете. По-късно.
– Разбирам дори сега – каза Нина равнодушно – Само имай предвид, че няма да се занимавам с нея. Имам си собствен живот.” “Сега нямаш собствен живот”, усмихна се майка ѝ. Тези думи се оказаха пророчески… Сестра ми беше само на три години, когато майка ми почина… Баща ми почина още по-рано. Всички грижи за сестра ѝ паднаха върху Нина, която, според
Или сметките за комунални услуги за 2000 г. Кухнята на Нина беше пълна с напукани чаши, надраскани емайлирани тенджери и тигани без дръжки. Отдавна не ги беше използвала по предназначение, но и не ги беше изхвърлила – жалко, ами ако й се окажат полезни? Отдавна не беше правила никакви ремонти в апартамента си, дори козметични. И то не защото няма пари, а защото “тапетите все още са непокътнати”. Навикът да пести от себе си и от собствения си комфорт заради сестра си беше свършил работа… Наталия беше съвсем различна – весела, непринудена. Имаше всичко, от което се нуждаеше вкъщи. Никакви складове! Само това, което ти е необходимо. Момичето дори си беше създало правило: “Ако една вещ не ти е била нужна в продължение на една година, време е да се отървеш от нея!” Ето защо апартаментът на Наталия беше светъл, просторен и в него се дишаше лесно… Колко пъти тя предлагаше на Нина: “Да пребоядисаме жилището ти. “Нищо не изхвърлям и нищо не искам да променям – отвърна Нина, – а и нямам нужда от ремонт.” “Как искаш да кажеш? Погледни само коридора си! Тези тапети са на сто години! Все едно влизаш в мазе.
И всички тези боклуци отнемат толкова много енергия, че дори не можеш да си представиш! Можеш да отслабнеш”, убеждаваше Наталия сестра си. Но Нина продължаваше да я отблъсква… И тогава Наталия реши да изненада сестра си. Искаше сама да направи ремонта! Да я остави да види и усети разликата между това, което е, и това, което не е. За изненада тя избрала същия коридор – в него имало малко мебели и много малко вещи.
– Как е посмяла!” Нина беше възмутена. Нина набра номера на сестра си, изруга я с цяло гърло и сложи слушалката. “Кой те попита?” Нина поздрави сестра си: “Нина, просто исках да те изненадам. “Виж колко е хубаво – чисто, светло, просторно – оправда се Наталия.” – “Не смей да се бъркаш в къщата ми!” Нина не можа да се сдържи. Неприятните думи продължаваха да се изливат от устата ѝ. Накрая момичето не издържа: “Стига толкова! Живей си в сметището, както си искаш! Повече няма да стъпя тук!” – Наистина ли не ти харесва? Ще избягаш?” – Съжалявам те – отвърна тихо Наталия и си тръгна… Тя си тръгна и не се обади вече цяла седмица… Сестрите никога не се бяха карали толкова дълго. И ето че настъпи Новата година. Дали наистина ще я празнуват поотделно? Нина излезе в коридора и седна на един стол. “Сега наистина е по-просторно”, помисли си тя и си представи как Наталия и Николай окачват тапети. Представяше си изненадата на лицето ѝ, когато се трудеха толкова много, за да премахнат и една бръчка от него. “За какво се хващам?” Нина си помисли: “Наистина е много по-добре.
По-светло е. И сърцето ми е по-щастливо. Може би сестра ѝ е била права? Телефонът изведнъж иззвъня. Нина – чу Нина Наталия да плаче, – съжалявам. Не съм искала да те обидя. Напротив, исках да те зарадвам… – Хайде, момичето ми, отдавна не съм се ядосвала – Нина също започна да плаче – И няма какво да ти прощавам – абсолютно си права, а тапетът е просто прекрасен. А след празниците ще започнем да подреждаме боклуците ми. Ако нямаш нищо против, разбира се… – Разбира се, че нямам нищо против! Ще се радвам да помогна! Какво ще кажете за днес? Това е ден като този… Не мога да си представя да празнувам Нова година без теб… – Аз също… – Тогава се приготвяй – извика щастливо Наталия… – Всичко сме приготвили, елхата, гирляндите, свещите. Всичко, както ти харесва… И не се суети, вече съм приготвила почти всичко. Защото те познавам – сега ще избягаш до магазините. До последно вярвах, че ще се помирим и ще отпразнуваме Нова година заедно. Приготви се и не бързай. Николай ще дойде за теб! Нина се върна до прозореца. Сега тя гледаше празничния град със съвсем други очи. Гледаше и си мислеше: “Благодаря ти, мамо, за сестра ми…
