Халина е спестявала в продължение на 10 години, докато е работила в Италия. Децата вече са имали собствени семейства и отдавна са водили самостоятелен живот. Те рядко си спомняха за майка си, но винаги когато тя идваше в Украйна, за да посети старата колиба на майка си, те я канеха на гости един пред друг. Очите им светваха, когато майка им прекрачваше прага с големи торби. Тя изваждаше вкусни лакомства за внуците си, които се тълпяха около нея и весело чуруликаха, и даваше на децата пари. Но никой не очакваше тя да ги посещава дълго време, защото след като нахранеха майка си, децата я чакаха да се прибере, за да не им се налага да разчистват стаята ѝ и да си оправят леглото. След такива посещения Галина усещала голяма празнота в сърцето си и осъзнавала, че не иска да притеснява децата си и че няма да получи помощ и подкрепа от тях в старините си.
Сега единственото, което притежава, е стара колиба в селото, която е наследила от майка си. Нищо хубаво не я очаква на стари години. В Италия Лоренцо, братът на жената, за която се е грижила, винаги я е чакал да се върне. Вкъщи Халина не разказва на никого за живота си в чужбина и никой не се интересува особено от живота ѝ там, а само от парите, които печели. А Халина била мъдра жена; преди 10 години започнала да пести пари, спряла да дава на децата си всяка стотинка, както правела в първите години, защото виждала, че те не я оценяват.
Лоренцо не беше млад човек, беше на 60 години, а Халина – на 53. От три години той я канеше да се омъжи за него, но тя се притесняваше, че няма да е щастлива с него в чужда страна. Тя имаше деца, внуци, семейство в Украйна и искаше да изживее старините си с тях. Но сега разбра, че тук никой не я чака, дори не ѝ приготвят легло за през нощта.
Последният път, когато Галина се прибра вкъщи, тя разбра, че тук никой няма нужда от нея и че има непознати, но много близки хора: една дама, която я смята за дъщеря, Лоренцо, приятели, познати. Тя се чувства добре там и те винаги я чакат да се върне, питат я как е у дома. Лоренцо ще бъде щастлив, ако тя се съгласи да стане негова съпруга, защото той я обича искрено.
Галина решава, че трябва да започне нов живот, да остави настрана всичките си грижи и тревоги. Без значение какво казват децата, приятелите и семейството ѝ, тя ще бъде далеч от тях. Тя ще изгради собственото си щастие, защото животът е толкова кратък и тя има още много да направи.