– Всичко започна с едно новогодишно празненство – разказва 60-годишната Анна Димитривна. – Синът ми се обади и ме покани при него. Каза: “Приготви се и ела, ще седнем и ще си поговорим с внуците ти…” Анна има двама внуци, на дванадесет и пет години. Синът ѝ е женен от дълго време, живее отделно в апартамента на съпругата си, който баща ѝ помогнал да купи. Преди шест години двойката тегли ипотечен кредит за втори двустаен апартамент, а сега апартаментът се отдава под наем, като парите на наемателите отиват в банката като част от месечните вноски.
Както се казва, апартаментът се изплаща сам. отношенията на Анна Дмитриевна със снаха ѝ Кристина обаче не са от най-близките. Нямаше открити недоразумения и те нямаха какво да споделят. Но и не станаха роднини в пълния смисъл на думата. Още от първите дни Кристина спазваше дистанция и с външния си вид показваше, че няма нужда от втора майка. “Цял живот съм давала грешни подаръци!” Анна Дмитриевна въздъхна: “Идвам късно, обаждам се само когато им е неудобно да говорят. Давам съвети не на място, ама това си е класика. Каквото и да кажа, те веднага се обръщат срещу мен, казват: защо се намесваш? Приятелите ми казват, че трябва да давам пари. Но аз по принцип не искам да давам пари, особено на внуците си! Какъв подарък са парите?
Свекървата на Кристина, свако, също не дава пари на дъщеря си или на внуците си, но всички подаръци от тази баба се приемат отлично. А почти същите неща, купени от Анна Дмитриевна, се отхвърлят от снаха ѝ. Сватята също така остава с внуците – взема най-малкия от детската градина, остава в отпуск по болест, води най-големия на басейн и го води на
Все пак реших да отида, все пак бях купила подаръци за момичетата, мислех, че трябва да ги поздравя и да им ги дам. Пък и е по-хубаво да прекараш празника със семейството си, отколкото сам!” В навечерието на празника синът й завел Анна Дмитриевна при себе си, а той отишъл да паркира колата. “Влязох в апартамента и видях, че те все още са по пижамите си от сутринта, немити, некъпани, на телефоните си”, разказва Анна Дмитриевна. Аз казах: “Да, какво е това?
Ще празнуваме ли или какво? Ставайте веднага и започвайте да чистите!” Кристина казва: “Да, всичко е готово, поръчах храна, вече е доставена, има я в хладилника. Казах: “И как ще празнуваме в такава бъркотия? Не можеш да го направиш.
Нека се съберем и да го почистим за час и половина. Аз ще измия чиниите в кухнята, момичетата в детската стая, а ти тук, в твоята стая”. Ще почистим, ще сложим масата и ще седнем да отпразнуваме старата година!” Анна Дмитриевна отиде в кухнята и започна да чисти, а по-малката ѝ внучка изтича след нея. Измих чиниите, избърсах всичко и влязох в стаята, а Христина все още лежеше там.
Тя каза: “Уморена съм, снощи работихме до вечерта, приключихме проекта, днес не искам да правя нищо! Аз казах: “Е къде си уморена, не работиш като бояджия на строителен обект, а седиш пред компютъра и подреждаш документи. Аз също съм уморена.” Анна Дмитриевна погледна в детската стая и видя най-голямата си внучка, която също не мислеше да мърда. Момичето лежеше със слушалки на ушите и гледаше
