– “Помисли за децата – каза й майката на Вика по телефона, – да, те са тийнейджъри, но тийнейджърите имат нужда и от двамата родители, Вика, вразуми се.” – Мамо, вече съм взела решението си. Що се отнася до децата… Синът ми показа снимка на баща си във Фейсбук с някакво момиче и бебе на ръце. “Уау, не знаех за това – изненада се жената, – но как е могъл да го направи след 16 години щастлив семеен живот?” “Просто го е направил – каза Вика и видя свекърва си в коридора – добре, мамо, ще ти се обадя по-късно.
– “Ти, безсрамница, какво си замислила?” – веднага започна свекърва ми, – “Какъв развод? “Вера Николаевна, решението ми е окончателно, няма да търпя сина ти. Махайте се, ние с децата вече сме му събрали нещата.
Можеш да вземеш нещо със себе си.” – Но той обича децата си. Не може да живее без тях. И ако си мислите, че е трябвало да изостави още едно дете… възможно ли е това? Той би могъл да се грижи за това дете финансово, без да напуска истинското си семейство. А как ще се справи без теб? Дори няма да може да си сготви нищо.” “Трябваше по-рано да помисли за последиците от командировките си – каза Вика без съжаление. Свекърва ѝ си тръгна, но Вика нямаше дълго време да се наслаждава на самотата си.
Скоро в къщата влезе мъж… бившият съпруг на Вика, пет минути по-късно.
– Трябваше да изчакаш, докато излезем, за да си вземеш нещата – каза Вика също толкова безстрастно, – Добре, нещата ти са там. Вика, трябва да поговорим, не можех да чакам повече.” “Наистина не ми се говори с теб, скъпа. Поздравления за раждането на третото ти дете.
Надявам се, че няма да постъпиш с него така, както постъпи с нас. Можеш да оставиш ключовете на нощното шкафче. Ще бъда в стаята си, докато не изнесете всичко. Мъжът остави ключовете и започна да изнася вещите си, сякаш те бяха най-тежките камъни, които можеше да вдигне. Вика не се замисли два пъти върху решението си. Тя смята, че няма друг начин да се справи с предателите.
