Със съпруга ми наскоро купихме къща в провинцията. Самата къща е скромна, двуетажна, с градина. Собствениците ни подариха градината, така че тя не е обрасла, а е много добре поддържана и чиста. Честно казано, това е моята стихия. Бях най-доволен от градината. Да, радвам се, че купихме къщата, но градината… това е друга история.
От няколко години си мечтая за цветята, плодните дръвчета, плодовете и зеленчуците от моята градина. В навечерието на пристигането ми двамата със сина ми бяхме болни. Предстоеше ми операция, затова предпочетох да си остана вкъщи и да се оправя. Междувременно съпругът ми реши да отиде с майка си да инспектира обекта. Не знам какво е дошло на ум на свекърва ми, но тя вече беше ходила веднъж в нашата вила.
Разходих се с нея из градината, показах й всичките си бебета, но, разбира се, тя само коментираше всичко ядовито. Изобщо свекърва ми има свое виждане за “перфектната градина”. Растенията, които аз харесвам, не й подхождат, и обратното. Когато разбрах, че свекърва ми ще се грижи за градината ми без мен, честно казано, започнах ужасно да се стряскам. Обадих се на съпруга си и се опитах да му намекна да държи свекърва ми настрана от градината ми. ”
Моля те – казах му, – опитай се да направиш така, че майка ти да не прави прекалено много в градината. Но изглежда, че молбата ми не е стигнала до адресата, защото съпругът ми се обади половин час по-късно и ме попита сякаш нищо не се е случило: “Може ли да дам на майка ми няколко дървета туя?” Тук изсъсках. Не му намекнах, а направо му казах да не стопанисва територията ми без мое разрешение.
Със съпруга ми купихме парцела, родителите му не ни помогнаха. Всъщност те ни дължат пари за апартамента си. През първия ден съпругът ми каза, че градината е моя и само моя. Та ако е моя, какво са загубили там те, майка и син? Е, аз направо му казах, че майка му може да си вземе всичко, тъй като вилата е купена за нея, а не за нас.
За да ви дам представа, мога да преброя на пръстите на едната си ръка подаръците от свекърва ми за съпруга ми и сина ми през 13-те години на брака ни. Например какво мислите за една красива, удобна, голяма чаша за 10-ия рожден ден на сина ми? Не мога да кажа, че нямат пари, защото, повярвайте ми, свекърва ми ходи да пазарува всяка седмица. Тя има повече рокли и обувки от мен. Просто такъв човек е тя: обича да харчи само за себе си. О, аз нямам нужда от нищо от нея, но няма да ѝ позволя да влиза в градината ми с чужди лопати.
