Съседката ми Марина е отгледана само от баба си. Тя не е имала родители от раждането си, майка ѝ е починала след раждането, а баща ѝ не е могъл да понесе мъката и я е последвал. Останала само силната ѝ баба. И така се случило, че в гимназията Марина започнала връзка със син на богаташи. Той тъкмо минавал през нашия град. Когато разбрал, че Марина е бременна, точно преди завършването на училището, й дал пари, за да се отърве от детето. Но Марина не искаше да го направи.
Тя използвала парите му, за да купи количка и креватче, и сама родила бебето. Тя родила две момичета наведнъж. Баба ѝ била единствената, която подкрепила Марина в трудния ѝ момент. Всичките ѝ приятели ѝ обърнали гръб, учителите ѝ в училище я осъждали, а съседите ѝ шепнели зад гърба ѝ.
Междувременно Марина започнала да работи на половин работен ден навсякъде, където можела. Миела подове и чинии. Била много уморена, но трябвало някак да изхранва двете си дъщери и баба си. Когато момичетата тръгнали на детска градина, Марина отишла в университета и продължила да мие чинии в кафенетата вечер.
Олег се връща от армията в университета. Двамата с Марина бяха по-възрастни от състудентите си, гледаха на света по различен начин, бяха по-сериозни.
Олег започна много да помага на Марина. Тя си мислеше, че той се отнася към нея просто като към приятел, но се оказа, че Олег изпитва нещо повече. Шест месеца по-късно той й призна чувствата си и те бяха взаимни. След завършването си Марина и Олег се ожениха и той изобщо не се уплаши от факта, че вече имаха две деца. Марина има трето дете от Олег – момче. Така те създадоха голямо и силно семейство.
