– “Не мога да те понасям повече!” – крещи Елена на синовете си на 2 и 5 години. Тя не се омъжва по любов. Съпругът ѝ, който бил заможен, но на възраст, не бил човек, когото тя би обичала. Не искала деца и никога не си се представяла като майка. Живели заедно 5 години, след което съпругът ѝ поставил ултиматум: развод или деца.
Олена избрала второто и родила двама сина. Тя обаче не проявява майчинска обич: децата са отглеждани предимно от бавачки. Две години след раждането на най-малкото момче съпругът ѝ умира. Той бил богат и Олена смятала, че имуществото му е трябвало да отиде за нея и синовете ѝ. Освен това Олена имала таен любовник и искала да бъде с него, а децата не влизали в плановете ѝ за бъдещето.
Без да се колебае, тя решава да изпрати синовете си в сиропиталище, за да бъдат осиновени от семейство, което ще ги обича повече. Въпреки молбите им, Елена отказва да се откаже от тях: -Вие сте бреме за мен, а баща ви няма да се върне. По-малко от три седмици след смъртта на съпруга си тя получава неочаквано откровение.
Завещанието на съпруга ѝ оставя богатството му само на синовете му. Олена, която очаквала да наследи всичко, не получила нито стотинка. Отчаяна, тя се опитала да си върне децата, но те вече били осиновени от любяща двойка. Цялото имущество, включително къщата, отива при новото семейство, а Олена остава без пари и на улицата.
