– Защо вазата е тук?” – изненадано попита Лариса съпруга си. “Сигурно си я сложил тук, преди да си тръгнеш.” “Не, не бих могла да го направя.” – Лариса хвърли упорит поглед към съпруга си. “Икономката е започнала.” Денис се засмя малко нервно и се опита да смени темата. “Може би трябва да направим барбекю, а? И да поканим съседите? Закревски сигурно вече са пристигнали, те живеят на село цяло лято.” “Не ти ли пука какво се случва в нашата къща?” Жената беше искрено изненадана. “Ами ако някой проникне в къщата в тяхно отсъствие? Да, разбира се, една ваза не е показател, че някой е бил в къщата им. Макар че купчината книги на масичката за кафе е изчезнала някъде… и диванът е бил малко преместен.
“Можете ли да си представите крадец, който, вместо да търси ценности, ще почисти къщата?” – Знам, че е смешно, но… “Никакви “но”! Дойдохме тук, за да се отпуснем, а не да се мъчим с движещи се предмети. Съпругът нежно сложи ръка на кръста на жена си и я изведе навън. – Искаш ли да поплуваме? Водата в басейна е чудесна, сам я проверих. Въпреки че Лариса се преструваше, че приема ситуацията, тя нямаше намерение да се успокои. Беше чувала твърде много истории за бездомници, които влизат в летните си вили в отсъствието на собствениците им. Затова, веднага щом съпругът ѝ заминал в командировка, тя се обърнала към една агенция, чиито служители реагирали само за един ден
– Знаех си – каза тя самодоволно на котката, която седеше до нея. “Някой е използвал къщата в наше отсъствие. Да, някой. Самият Денис! Човекът, който я беше уверил, че нищо не се случва, се появи във вилата сам, без предупреждение. “Може би просто е решил да провери всичко” – промълви Лара, без да вярва на собствените си думи. Защото това не приличаше на проверка. По-скоро приличаше на подготовка за среща с някого
– Или има нещо, което не знам? По-късно на екрана се появи още един герой. Много симпатична руса жена, която още от вратата хвърли ръце около врата на Денис. Ти, куче – скастри го жената много емоционално, – зад гърба ми, в собствената ми къща! Лариса скочи и започна да обикаля стаята. Това ли беше първият път? Или пък ѝ бяха изневерявали системно? Откъм лаптопа се чуваше игрив смях и нежно мърморене. После звуците заглъхнаха, явно двойката се беше преместила на по-удобно място.
– “Не, няма да позволя това!” Лариса набра номера на адвоката си, адски ядосана. “Дойде при мен като просяк и ще си тръгнеш като просяк! Все още ще пълзиш на колене пред мен! Доведох те в столицата, намерих ти високоплатена работа, заведох те на курорти. А ти реши да ми се отблагодариш по този начин! Разговорът с адвоката беше кратък и мъжът обеща до сутринта да подготви всички необходими документи. Следващото обаждане беше на баща му, за когото Денис работеше. Минута по-късно той загуби работата си толкова бързо, колкото и
