Таня беше уморена. Тя е сама от шест години, откакто съпругът ѝ я е напуснал. Дъщеря ѝ се омъжила преди година и се преместила в друг град. Таня беше само на четиридесет и две години, чудесна възраст за една жена. Втора младост. Таня беше домакиня, готвеше вкусно и всички наричаха нейните туршии с домати шедьовър. А кой щеше да направи тези краставици? На балкона вече имаше купища непотребни буркани. “Не бива да ме оставят да се суша сама, толкова съм красива!” – казвала Таня на приятелките си. А те ѝ отговориха: “Не! Потърси си мъж! Навън има много самотни мъже”. Една от тях й препоръчала офис, наречен “Най-добрият мъж”. Таня си помисли, че това е малко глупаво. Но, от друга страна, тя вече беше на четиридесет и две години и това число я изнервяше.
Старият часовник на баба ѝ дрънчеше и ѝ напомняше, че времето изтича. Затова Таня отиде в офиса. Любезната дама с пурпурни очила каза: “Наистина имаме най-доброто. Нека ги разгледаме заедно, в нашата база данни, седнете до мен.” “Да, всички са прекрасни”, усмихна се Таня. Откъде знаете, че той е вашият?” “Добре е обмислен – отвърна жената. Това е достатъчно време, за да разбереш дали е твой, или не.
Трябва да продължиш или да потърсиш някой друг.”
– Кого предаваш? – Мъж!” – Как така?” – Да! Една седмица с теб. Слушай, ние тук не сме срамежливи булки, а направо си говорим по същество. И тук нямаме никакви ненормални или луди хора. И Таня изведнъж се ентусиазира. Идеята й хареса. Заедно с малиновата дама избраха пет кандидатки. Таня плати малка сума пари и побърза да се прибере у дома. Първият от тях трябваше да се появи още този ден.
През нощта Таня плачеше малко: съжаляваше. Но все още имаше четири срещи. Вторият мъж се появи на следващата вечер. Той влезе уверено: “Ами, здравейте!”. Миришеше на нещо силно. Таня попита: “Дали вече си отбелязал някъде нашата среща?” Той се усмихна: “О, хайде! Слушай, имаш ли телевизор? Мачът скоро ще започне. Можем да обсъдим всичко по едно и също време.” Таня отговори рязко: “Ще гледаш телевизия вкъщи”. През нощта тя отново плачеше сама. На следващия ден дойде третият кандидат. Той не беше красив, имаше старо сако и непочистени нокти. А обувките му бяха кални. Таня вече мислеше как учтиво да го отклони. Но тя реши първо да го нахрани.
Той ядеше лакомо, бързо и много хвалеше Таня. Тя дори се смути. Тя извади киселите краставички. “О, Боже мой! ” – възкликна не толкова красивият мъж. “Това е най-хубавото нещо, което съм ял през живота си! ” И тогава часовникът на бабата ударил. Грозният мъж се заслуша: “Какъв е този драскащ звук?” Той влязъл в стаята, седнал на една табуретка и разгледал часовника: “Ще го направя бързо! Имате ли някакви инструменти?” И скоро часовникът започнал да тиктака чисто и звучно, а Таня била щастлива да чуе такъв нежен звук. Тя си помисли, че това е знак. Този красив мъж щеше да бъде неин съпруг. Той беше добър във всичко, майстор на занаята, а това, че обувките и ноктите му не бяха много добри, беше нищо, той щеше да ги измие и почисти. Освен това беше трети – щастливо число. Сега трябваше да прекарат нощта. Затова Таня се подготви за това, отиде в салона за красота, сложи копринено бельо с големи рози (тя ги обичаше, честно казано). Когато Таня излезе от банята, гостът ѝ вече беше задрямал, просто ей така, без да се съблича
Таня не се смути от това. Тя погледна спящия мъж с нежност: “Уморен си, бедняк.” И внимателно легна под одеялото до него. И тогава започнал кошмарът. Господинът започна да хърка. Виртуозно, шумно, интензивно. Таня се покри с възглавница, после с него, после обърна сънливия хъркач – без резултат. Тя остана будна цяла нощ, не заспа. На сутринта гостът отиде в кухнята, където Таня седеше мрачна: “Е, да дойда ли тук с нещата си тази вечер?” Таня поклатила глава: “Не, съжалявам. Хубава си, но… не!” Четвъртият, брадатият, се стори на Таня като герой от добър стар филм за геолози. Тя дори му позволи да пуши в кухнята. Брадатият мъж дръпна и каза: “Таня, нека веднага сключим сделка. Аз съм свободен човек. Обичам да ловя риба, обичам да излизам с приятелите си. И не ми харесва, когато ми се обаждат и ме питат къде си. Добре?” Таня го наблюдаваше как изтръсква пепелта в саксията с орхидея и попита: “Може би търсиш и жени?” Брадатият мъж се усмихна: “Защо не? Казвам ти – свобода! Това е нормално за един мъж.” След като той си тръгна, Таня дълго проветряваше кухнята. Главата ѝ се въртеше, чувстваше се безумно уморена, сякаш цялата ѝ енергия беше изцедена от нея. Дори не си направи труда да измие чиниите. На сутринта Таня отвори очи, зад завесите беше слънчево и врабчетата щастливо чуруликаха. Таня изведнъж осъзна колко добре се чувства. Беше събота. Тя не бърза, никой не я безпокои, никой не бълнува, не шуми, не хърка. Чиниите? Тя може да ги измие, когато си поиска. Мир и свобода. И тогава телефонът иззвъня: “Татяна! Обаждат се от офиса на шафнера.
