Веднъж пътувах с влак и в същото купе с мен пътуваше възрастна баба, която приличаше на типичната мила старица от детските филмчета. Изведнъж кондукторът влезе, за да провери билетите ни. Бабата извади билета си и каза: “Сине, можеш ли да ми помогнеш да оправя леглото, моля те?” Тя протегна ръце: “Ръцете ми толкова много треперят, че съм съвсем слаба…
– “Аз съм екскурзовод, а не слуга!” – отвърна човекът с груб тон. Не издържах и вметнах: “Всъщност в задълженията ви влиза и да помагате на пътниците, така че бъдете любезен, млади човече, и помогнете на баба си с леглото, иначе аз ще го направя вместо вас и тогава ще загубите работата си с едно обаждане.
Кондукторът заплаши, че ще ни откаже, но ние не се отказахме.
Помогнах на баба ми, стигнахме благополучно до местоназначението си и веднага започнах да се занимавам с този човек. Докато той ни крещеше колко сме досадни и какво може да направи, за да ни нарани, аз записвах думите му на диктофон. Жалбата ми не остана незабелязана и скоро получих уведомление, че този служител е отстранен от работа.
Смятам, че постъпих правилно, и съвестта ми, ако се чудите, не ме измъчва, защото този човек се държа ужасно с една беззащитна стара дама.
