Аз съм учител. Преподавам английски език на ученици. Срещу заплащане. Официално. Плащам данъци. Преподавам вкъщи. Имам стая за уроците си и уча там. Така ми е по-удобно. Преди месец и половина ме хвана съседът ми. – Здравей, съседе. Защо децата идват при теб? Ти лекар ли си или нещо такова? Не дай си Боже, съседите да чуят, че съм лекар.
Ще ме измъчват с молби. Имаме съсед, който е ветеринарен лекар. Затова хората тичат при него за инжекции. И какво от това, че ветеринарят знае как да прави инжекции? Ето защо не си направих труда да се шифровам и обясних: “Не. Аз съм преподавател. Преподавам английски на деца. Мислех, че съседът ми ще го остави на мира. Но не, тя нападна грешния човек.
Веднага реши, че трябва да работя и със сина ѝ. По съседски. Тоест, безплатно. Помислих си, че на момчето трябва да се обясни само една тема. Но, както се оказа, не. Съседката искаше да науча сина ѝ от нулата.
Преподаването на език от нулата е много работа и аз няма да работя със сина ви безплатно. Но като съсед мога да ви направя отстъпка. Осъзнавайки, че няма да може да обучава сина си безплатно, съседката избухна. Ще ви уговоря нещо, което ще ви накара да се почувствате като в лакомство…
От този ден нататък броят на учениците намалява. А тези, които дойдоха, поискаха да присъстват в класната стая. Бях изненадан от това и попитах една баба, която също искаше да присъства на уроците на внука си: “Каква е причината за вашето желание да присъствате на уроците?
Оказа се, че съседката е причаквала родителите на моите ученици и им е разказвала ужасяващи истории, като е казвала, че синът ѝ е учил при мен, но тя го е махнала и го е завела при друг учител. А причината е, че аз бия и псувам учениците си. Ето защо родителите се притесняват за децата си. Няма да се опитвам да убеждавам родителите. Просто ще съдя съседката си. За клевета.
