Повече от шест месеца след освобождаването си Светлана си търси работа. Първоначално бившият ѝ съкилийник ѝ помага и ѝ намира работа като чистачка. Но когато шефовете научават за миналото на Светлана и Ирина, ги изхвърлят от работа със скандал. Това се случва преди две седмици.
– За какво сте били в затвора? – попита я инспекторът.
— За убийство — спокойно каза Света.
Тя вече беше свикнала, че няма смисъл да обяснява на всеки, че всъщност не тя е изпратила съпруга си в отвъдното. Света дори не беше живяла с него през последните шест месеца.
Преди трагичното събитие Роман решил да замине при любовницата си и да започне живот отначало. Болезнено, разбира се, обидно, но Света го разбираше. Те бяха живели заедно 10 години, но тя не можа да му роди детето, за което той толкова мечтаеше. Затова и не изпитваше особена злоба към него. Нека си гради нов живот.
И как се случи, че шест месеца по-късно тя намери бездиханното му тяло в апартамента си, Света и до днес не разбира. Полицията не се зае да разследва случая.
В кръвта на съпруга й откриха смъртоносна доза сънотворно и я осъдиха.
Що се отнася до приятелката на Ира, тя наистина беше виновна, че удари богобоязния си съпруг по време на кухненска разправа. Но тя нямаше избор: ако не го беше спряла веднъж завинаги, нито тя, нито децата й щяха да са живи. Така че и новата й приятелка също не съжаляваше за нищо. Ира не смяташе да се оправдава пред злобния управител и му каза, гледайки го в очите:
— Махни си гласа! Просто ни дай парите, които сме спечелили днес, и няма да има проблеми.
Едрият мъж се предаде пред двете малки жени, които бяха почти два пъти по-ниски от него, промърмори нещо за показ, но им даде парите. Да и те го заслужаваха: работеха честно, нито на Ира, нито на Света не им беше хрумнало, че могат да си позволят да мързелуват, а още по-малко да крадат! Те бяха честни жени, на които животът беше поднесъл непреодолими изпитания.
— Още няколко дни и парите ще свършат. Ще трябва да се наемем като санитарки в болницата, а може и да гладуваме, — каза Ирина.
Нейното положение беше още по-лошо: трябваше да се възстанови, да вземе децата от сиропиталището и да докаже, че има право на това. Дори жилище нямаше: старата къщичка беше изгорена от свекървата на Ирина, която я мразеше, защото беше погубила сина й. А това, че майка й редовно я биеше, тя веднага забрави и се престори, че съпругът на Ирина е почти светец…
— Нищо, честно да работиш никъде не е срамно. А за парите — това е работа, която се прави. Може да имаме късмет, да се сприятелим с някой от пациентите. И ще си намерим още работа — например, болногледачка — отговори Света и добави: — Всичко ще се нареди, ще видиш.
Държаше се само заради новата си приятелка, която постоянно правеше планове как да се събере отново с дъщерите си. Ако не беше Ирина, която плачеше всяка нощ, Света просто нямаше да излиза от апартамента.
Настъпило състояние на отчаяние и пълна безнадеждност.
Тя е на почти 40 години, смятат я за убийца на собствения си съпруг, няма деца и вече няма да има, всички близки и познати са се отвърнали от нея. И ако животът не й беше дал за спътница още по-слаба и нещастна жена, Света отдавна щеше да се предаде. Би седяла и седяла на едно място, а после просто би умряла от глад в същия апартамент, където намери тялото на съпруга си в най-черния ден от живота си.
— Свет… Учудя се на теб, как се държиш. Ти изобщо не си виновна за нищо, за разлика от мен, и страдаш без причина, — учудваше се Ирина.
Света не отговори нищо. Всъщност тя изобщо не беше смела и жизнерадостна, а просто се преструваше, че всичко е наред. Какво друго й оставаше?
Животът си има свой ред и е невъзможно да му се противопоставиш. Може би някой ден ще разбере защо всичко е било точно така? Трябва само да доживее…
***
Вече половин година Света и Ира работеха в болницата като санитарки. Всъщност и на двете им беше много трудно да виждат щастливите родилки. На Света това й напомняше, че в живота й никога няма да има женско щастие, а Ира си спомняше за собствените си деца. И все пак заедно им беше по-лесно да се държат.
Те се подкрепяха като приятелки и при нужда се защитаваха от нападките на арогантния персонал. Никой от обидчиците не разбираше, че не бива да се кълнеш в затвора и в бедността.
Добре, че поне можеха да се оплакват една на друга.
— Свет, защо пак си с мокри очи? Отново ли тази глупава Нинка те обижда? — попита Ирина приятелката си.
— Не, не… Докараха една родилка, която е в много лошо състояние. Плаче, сигурна е, че няма да преживее раждането, моли да останат с нея през нощта. Какъв живот е това? Всичко изглеждаше добре, забременя, и пак животът й се разпада. Бебето ще страда само, а майка му няма да разбере нищо за него.
Света сама не разбираше защо се тревожеше толкова за тази Надежда. Имало е случаи, когато майки или деца не са оцелявали при раждането, но никой от тях по някаква причина не е изпитвал такава болка. А тук страданието я обзе напълно, сякаш тази Надя беше нейна роднина или близка приятелка.
— Е, що ж, що обещала, остани с нея. А аз утре ще те заместя. — Ира без думи разбра, че приятелката вече е решила всичко и няма смисъл да я разубеждава.
Изпиха силен чай, мълчаха малко и отново се заловиха за тежка работа, която имаше само едно предимство: отвличаше вниманието от мислите за собствения им провален живот, болката в гърба, вечния недоспив, несправедливите упреци, миризмата на хлор и подутите крака.
На следващата сутрин Света вече не можеше да плаче.
Надя се оказа права: тя не беше преживяла раждането. Жената й разказваше безкрайно за това, че е откраднала чуждия мъж, отровила и загубила детето му и получила заслуженото за това.
Мислела просто да си създаде ново щастливо семейство, заплела роман с брат на омъжената жена, който й помогнал да се отърве от първия си любим. А ето как се обърнаха нещата: не успяха да бъдат щастливи. Новият съпруг я напусна веднага след като Надя забременя, и не й остави парите, които бяха откраднали заедно от брат му. А сега тя умира…
— Скъпа, може би не е толкова зле? Защо преувеличаваш? Не се настройвай, ще оцелееш и ще се оправиш. Защо ти беше нужно да убиваш чуждия съпруг? — Света се опита да й помогне да не се съди толкова строго.
– Защо, защо… Просто с брат му имаха фирма, аз се забърках с него само за да помогна на брат му да вземе всичко. Но всичко беше напразно. Не можеш да започнеш от нулата, когато си изгон от живота, – плачеше измъчената жена.
– Всичко се случва в живота… Все пак опитай се да оцелееш.
Ако човек поне съжалява за злото, това вече е нещо. Знаеш ли, в едно много лошо място видях хора, които не изпитваха ни капка съжаление към тези, на които бяха навредили. Страшно е да гледаш такива хора. Те са като зомбита, вече не са живи, – утешаваше Надежда Света, както можеше.
— Знаеш ли, ако не бях попаднала в такава ситуация, може би и аз нямаше да съжалявам — каза Надя.
И после я нямаше.
Света взе плика, който обеща да отвори, след като Надя си отиде, и повика колегите си.
— Уви, опасенията се оказаха не напрасни. Добре, че поне успя да подържи детето в ръце, — каза една от санитарките и заплака.
А Света би искала да даде воля на сълзите си, но вече нямаше сили. Добре, че поне момчето не остана сираче.
Света помисли, че все пак не е живяла напразно. Подкрепя Иру, сега ще помогне на тази нещастна жена и детето й. Все пак не е празно място. И това за минута стопли сърцето й. Света беше добър човек и за нея беше важно да бъде нужна на другите.
***
— Здравейте, Андрей. Обаждаме се от болницата. Вашата съжителка роди от вас. Тя почина при раждането. Трябва да осиновите бебето. Надежда го кръсти Роман.
Ирина се обади на този нещастен баща вместо Света, защото тя нямаше сили след безсънна нощ.
— Послушайте, е-е-е, вашата Надя беше развратна. Може би детето изобщо не е от мен — промърмори безразличният глас в слушалката.
— Има генетични тестове, не живеем в каменната ера. Във всеки случай елате да видите бебето. Майка му ви е написала писмо. Ако не дойдете, ще трябва да го предадем на полицията.
— И какво е написала тази лъжкиня? — изплашено попита Андрей.
— Не знам, не сме го чели, запечатан е. Но ако не дойдете… — Ира отново се канеше да повтори, че ще трябва да предаде писмото на полицията, но мъжът веднага се съгласи да дойде.
— Е, може би сърцето му ще се разтопи — въздъхна Света.
— Много се съмнявам — отговори приятелката й. — Но ти направи всичко, което беше по силите ти, за да не те мъчи съвестта после.
На Света й оставаше само да кимне, а после заспа. Реши да поспи тук, в болницата, за да опита да повлияе на бащата на новороденото.
„Невероятно, Ромой се казва, като моя съпруг“, успя да помисли тя, преди да заспи.
Света се събуди от това, че Ирина я докосна за ръката.
— Наистина ли искаш да видиш този Андрей? Пристигна.
– Да, разбира се. Защо не? – учуди се Света.
– Просто разпечатах внимателно писмото, а там такова нещо… Косата ми настръхна! Като за всеки случай сложих в плика само копие. После ще ти обясня – каза Ира.
– Не е добре да четеш чужди писма – промърмори Света.
— Да, така е. Но с подлеците нормалните човешки закони не работят — каза Ирина и добави: — Не просто така тази Надежда умря в ръцете ти. Трябва да се намесим по някакъв начин в тази ситуация.
Света само махна с ръка, набързо се изми и отиде да погледне Андрей. Тежък мъж седеше с гръб към нея и попълваше документи за отказ от дете.
— Нито да погледнете сина си? — каза Света. Той се разтрепери и се обърна, а Света замръзна на място.
Пред нея стоеше братът на мъртвия й съпруг. Той беше този, който се грижеше за апартамента, когато тя беше заминала за седмица. Той твърдеше, че не е видял трупа на брат си, въпреки че полицията каза, че Рома е лежал там дълго време.
— Няма никакви пари във фирмата на твоя мъж! Той беше разорен, а и дългове трябваше да се плащат. — Андрей дори не я поздрави, раздразнено присви очи и повтори същото, което й беше казал преди много години на погребението.
— Какво общо има това? Ти се отказваш от сина си! — с упрек каза Света.
Тя още не беше успяла да събере в главата си всичко, което й беше разказала родилката през нощта. И изведнъж сякаш я просветна. Значи Надежда и Андрей са отровили Роман и са подхвърлили тялото му в апартамента й, а също така са откраднали парите на съпруга й, с когото Света беше официално омъжена по това време. Оказва се, че са се отървали и от Рома, и от нея с един удар!
Света замръзна на място.
— Чакай… ти го познаваш? — попита Ира.
— Да, това е братът на покойния ми съпруг — отговори Света.
— Тогава това променя нещата! Ще извикам полицията и ще помоля охранителя Олег да не пуска този нещастен баща.
Олег беше влюбен в Ирина и беше готов да направи и по-голямо нещо за нея. Андрей уплашено мигна, когато висок мъж затвори вратата пред него и я заключи.
Ирина прочете на глас писмото, от което беше направила копие. В плика имаше дори флаш памет с записи, на които Надя и Андрей обсъждаха всички подробности около отравянето на Роман, както и как да го подхвърлят в апартамента на Надя.
Освен това покойната моли да се намери нещастната съпруга на Роман и да й се върнат всички откраднати пари и правата върху компанията. Подробностите за присвояването на фирмата също бяха на флашката в отделна папка. Явно Надя се беше подготвила внимателно за това последно признание.
В края тя написа: „Моля, прочетете това писмо, в случай че Андрей се откаже от детето, и незабавно извикайте полицията. И предайте това писмо на съпругата на Роман и я помолете да осинови това бебе, ако, разбира се, тя сама го желае. Моля я за прошка“.
Света едва се сдържаше да не припадне. Седеше в прострация, неспособна да повярва в случващото се.
Междувременно Андрей изтръгна писмото от ръцете на Ира, пъхна го в устата си, преглътна го и го изпи от чашата, която стоеше на масата.
— Нищо няма да стане! Няма доказателства! — изкрещя той, когато охранителят вече му беше свил ръцете.
Олег виновно погледна Ира:
— Прости, не очаквах…
— Нищо, това е само копие. Животът ме научи да се подсигурявам. Благодаря й — усмихна се Ирина и се обади на полицията.
Света си спомни за малкото момченце: по някаква причина той много приличаше на Роман, когото тя толкова обичаше. Разбира се, тя е негова леля, няма други роднини. Трябва да го осинови – децата не могат да отговарят за родителите си. Още повече, че майка му все пак направи всичко, за да изкупи греха си.
***
Измина почти година. Света встъпи в правата на собственост върху фирмата, в която преди това работеше като заместник на съпруга си и добре познаваше всички дела. Разбира се, сега трябваше да се грижи за малкия Рома, но понякога го вземаше със себе си на работа. Нека се запознае с работата.
Света изведнъж беше обзета от жажда за дейност. Животът й направи рязък завой: изведнъж получи пари, дете и приятелка, чийто живот също се оправяше. Дори и досега не можеше да повярва, че това се случва.
— Ира… слушай, — каза тя. — Приеми от мен като подарък апартамента ми. Много ми е трудно да живея тук, а ти нямаш лоши спомени оттук… И не отказвай, приятелко. Откази не се приемат.
— Добре, ще я взема. Но по-добре да ми намериш работа? Дори и чистачка. За да няма въпроси от социалните служби, трябва да имам работа с висока заплата. Трябва поне 60 хиляди. Но не се страхувай. Когато ме оставят на мира, ще ти върна всичко — и апартамента, и излишното. — Ира изведнъж защо ли започна да говори със Света не като с приятелка, а като с благодетелка.
— Ира, събуди се! Аз не съм ти шефка. Аз съм оправдана по милостта на съдбата много години по-късно, бивша затворничка, бездетна нещастна жена, твоя бивша колежка-санитарка, която доскоро беше напълно изгубила себе си… да продължавам ли? — Света прегърна приятелката си и заплака, а през сълзи добави: — Не ми говори така, сякаш съм някаква надменна богаташка.
— Много пъти съм виждала как хората се променят, след като животът им се оправи малко. И ми се стори, че нямам право да разчитам на помощ от теб. Ти и без това ми позволи да живея в апартамента ти, подкрепяше ме. Знаеш, не вярвах, че всичко ще се оправи. Ако не беше ти, отдавна щях да съм загинала — каза честно Ирина.
— Ами, щом си признала, и аз ще кажа истината. И аз не вярвах ни най-малко, че нещо ще се оправи за мен. Ако не се тревожех за теб, за децата ти, просто нямаше да имам сили да се боря, — каза Светлана.
Те се прегърнаха, заплакаха и разбраха, че сега всички са едно голямо, дружно семейство, създадено в много тежки обстоятелства, и затова никога няма да бъде разрушено.
