– Мамо, защо пак купи това сирене? – Тамара неведнъж е казвала на майка си, че нямат достатъчно пари, за да купуват постоянно скъпи неща. Мария Алексеевна погледна дъщеря си недоволно, присвивайки кафявите си очи.
– Дъще, ти си напълно неблагодарна, разбира се. Искам да изхранвам семейството си, а ти ми казваш, че купувам храна на безценица?
Тамара въздъхна тежко, хващайки се за слепоочието. И ето, пак двадесет и пет. Те с майка си вече бяха говорили за това…
— Мамо, знаеш, че не можем да си позволим да харчим пари наляво и надясно.
Мария Алексеевна отвърна поглед, сякаш не искаше да гледа дъщеря си. Беше видно, че в очите й се събираха сълзи.
— Ето, стараеш се за вас, стараеш се, а вие дори не кажете нито дума на благодарност. Изобщо не цените майка си.
— Мамо, какво говориш, — Тамара прегърна майка си. — Просто сега съм разпределила парите, за да стигнат за всички до края на месеца. А ние трябва да платим комуналните, да купим нова перална машина. Тази вече не става, всичко тече. Не дай Боже да се счупи напълно, ще трябва да перем на ръка.
Мария Алексеевна въздъхна и изтри сълзите от ъглите на очите си с показалеца.
— Добре, отивам да готвя.
Тамара въздъхна. Как да обясни на майка си, че не могат да харчат така пари? Те живеят пет души в тристаен апартамент: майка с баща, по-големият брат на Тамара, Олег, и по-голямата й сестра Вика. Откакто се помнеше Тамара, семейството й никога не беше богато.
Винаги някак си се прехранвали с последните стотинки. Тамара носеше дрехите на по-големия си брат и сестра. Колко често я дразнеха, че ходи с мъжки дрехи…
Веднъж дори й подстригаха косата – щом се прави на момче, нека се подстриже късо. Но Тамара не искаше да се прави на момче. Просто нямаше друг избор.
След като усърдно изкараше уроците в училище, момичето се прибираше вкъщи и помагаше на майка си в домакинската работа. От баща си нямаше особен смисъл. В моментите, когато беше трезвен, от него все пак можеше да се измъкне някаква работа по къщата. Но обикновено се налагаше просто да слуша как мърмори или хърка зад стената.
Всеки път, когато Тамара се връщаше от училище, трябваше заедно с майка си да приготви храна за всички, да почисти и да изпере дрехите. Вика също не се занимаваше особено с домакинската работа. Тя се прибираше от училище, преобличаше се и тичаше с момчетата да си играят.
Мария Алексеевна мислеше, че Вика ще си намери богат мъж, който ще помогне на новото й семейство. Докато бяха заети в кухнята, Мария Алексеевна неведнъж казваше на дъщеря си, че когато Вика най-накрая си намери мъж, ще заживеят по друг начин. Тамара тогава не разбираше защо мъжът трябва да се грижи толкова за новото си семейство, но тя нямаше нищо против.
Вече й беше омръзнало да се занимава с домакинска работа от сутрин до вечер. Когато си на 13 години, искаш да се разхождаш с приятели, а не да робуваш вкъщи.
Имаше надежда за по-големия брат, но той изобщо не се прибираше от училище. Веднага изчезваше с приятелите си и рядко се появяваше на училище.
В крайна сметка Вика така и не намери богат съпруг. Срещаше се с някакъв мъж от друга националност, който й обещаваше златни планини, а после я изостави. Оказа се, че той вече е бил женен.
Олег след училище смени няколко работни места, но го изгонваха отвсякъде заради небрежността му. Така се получи, че всички живееха в един апартамент и освен Тамара никой в това семейство не работеше. Даже и да получаваше прилична заплата, да разпредели всички тези пари за семейство от пет души – това е още по-голямо удоволствие.
Тамара не мислеше за собствено семейство. Разбира се, много искаше дете, но как да има дете, когато има четирима души, които се нуждаят от любов, грижи и подкрепа?
Тамара съзнателно отказваше всички предложения на мъжете. Тя беше доста симпатична и затова на работа колегите й неведнъж я канеха на среща.
Имаше един забавен младеж, който дори й направи истерика на работното място, че не отговаря на чувствата му. И ако по-рано, когато беше малко над 20, Тамара все още си мислеше, че иска някаква любов, ласки, то сега, когато наближаваше 30, тя някак си беше свикнала.
Кой да знаеше, че в живота й ще се появи Вадим… Вадим беше много настойчив, а това просто дразнеше Тамара. Винаги, когато имаше нужда от помощ, той беше на линия. Ако й свършеше хартията за принтера, той вече стоеше с готова пачка и се усмихваше.
Тамара изпусне химикалка – и Вадим вече я е вдигнал и й я подава с същата бяла усмивка. А колко пъти й е предлагал да я закара до вкъщи, просто не може да се преброи. Като цяло, Вадим дразнеше Тамара просто невероятно.
Но един ден Вадим изведнъж изчезна. Тамара чу от разговорите на колегите, че е в болничен. Дълго не се появяваше, цели две седмици. През тези две седмици Тамара разбра, че й липсва това упорито внимание. Да не би да се е влюбила?.. Но тя не може да се влюбва, трябва да се грижи за семейството си!
Едва когато Вадим се върна от болничния, Тамара не можа да игнорира топлината, която се разля в гърдите й. Той се приближи към нея, както винаги, с характерната си усмивка.
— Липсвах ли ти?
Тамара първо искаше да отговори, че изобщо не е, но вече не можеше да поддържа киселата си физиономия от преди. Просто кимна и за първи път се съгласи на предложението на Вадим да я закара до дома.
И така започна служебната й афера.
Първоначално Тамара мислеше, че между нея и Вадим няма да има нищо сериозно. Все пак тя нямаше особено време да ходи на срещи. Трябваше да се грижи за семейството си. В началото Вадим намираше такава любов за мила, но после изведнъж заяви:
— Том, не ти ли се струва, че роднините ти са се отпуснали прекалено? Те просто ти висят на врата. Ти живееш при тях като робиня.
Тамара тогава много се обиди на Вадим и не искаше да говори с него. Но не можа да се сърди дълго. Така се срещаха цяла година, и Вадим предложи на Тамара да се премести при него.
Тамара се противопостави, защото не можеше да напусне семейството си. Това беше вторият път, когато тя и Вадим се скараха сериозно и отново престанаха да си говорят.
Но след известно време Тамара се съгласи. Тя вече искаше да започне свой собствен живот.
В деня, когато каза на майка си, че се мести, Мария Алексеевна почти на колене молеше дъщеря си да не си отива. Казваше, че без него няма да се справи. Но Тамара все пак си тръгна и краят на света не настъпи, включително и когато тя и Вадим се ожениха.
Всеки месец Тамара изпращаше на Мария Алексеевна пари за семейството, понякога идваше, за да помогне с домакинската работа. Мария Алексеевна постоянно се оплакваше, че парите не стигат. Тамара се налагаше в допълнение към месечните плащания понякога да дава на майка си допълнителна сума, а самата тя практически живееше на издръжката на съпруга си.
Всичко обаче се променило, когато Тамара забременя. Сега тя престана да посещава родителския си дом толкова често. По време на бременността Мария Алексеевна нито веднъж не посети Тамара, да не говорим за брат й и сестра й, а още по-малко за баща й.
Когато дойде времето детето да се появи на бял свят, в болницата Тамара също не видя никого от роднините си. За сметка на това тя беше поразен от вниманието на свекърва си, Галина Михайловна. Тамара винаги е мислила, че свекървите само мърморят, но Галина Михайловна беше най-добрият човек на света.
Тя винаги слушаше Тамара, помагаше й вкъщи, а по време на бременността заедно с Вадим станаха истинска опора за Тамара.
С появата на детето стана ясно, че Тамара вече не може да харчи толкова много за семейството си. Въпреки че съвестта й я измъчваше, тя разбираше, че не може да спонсорира роднините си. Месечните преводи към семейството се намалиха. Мария Алексеевна вече няколко пъти се обади на Тамара този месец и я попита защо не й праща пари.
— Мамо, трябва да ме разбереш. Сега имам дете.
Представяш ли си колко пари ни трябват?
— Ами, нямаш ли съпруг? Виж колко печелите. Още повече, че живеете в свой апартамент.
— Мамо, не носим златни яйца от работа вкъщи… И бюджетът ни е ограничен.
В слушалката настъпи тишина.
— Интересно, а кой ще ни издържа сега, ние вече свикнахме с добрия живот — недоволно въздъхна майка й.
И след тези думи Тамара сякаш прозря. А всъщност беше вярно… Живеят си добре с нейните пари, а сами не работят.
— Ами както сте свикнали, така и отвиквайте — заключи Тамара.
Колко кръв, пот и сълзи е дала на семейството си. Нека сега се оправят сами.
