Идвам от едно село, където срещнах съпруга си и се ожених. През целия си брачен живот мечтаех за развод, но никога не казах на никого за това. А сега, когато съм пенсионерка, реших да подам молба за развод. Пенсионирана съм само от един месец и вече преосмислих целия си живот. Срам ме е да си призная, но прекарах по-голямата част от живота си омъжена за мъж, който изобщо не ме е оценил.
Сякаш завеса беше паднала върху очите ми. Първите десет години от брака си живях в едно село, където чуждото мнение има голямо влияние. В селото практически няма разводи. Трябва да си търпелива, защото къде другаде можеш да намериш по-добър съпруг? В началото смятах свекърва си за източник на всичките ми проблеми. Мислех си, че заради нея дори не мога да излизам от къщи, не възпитавам правилно децата си и не съм добра домакиня. По онова време тайно мечтаех за развод, но “хората нямаше да ме разберат”. Тогава родителите ми ми подариха апартамент в града. Мъжът все още не можеше да се възстанови и да си намери прилична работа.
Аз станах основната опора на семейството, но пълният контрол и обвиненията не спряха. Така че това не беше само свекървата. Но аз продължих да търпя, защото децата навлизаха в преходна възраст и не исках да ги разстройвам с развода ни. По-късно децата пораснаха и създадоха собствени семейства. Но отново се чувствах някак неудобно да подам молба за развод, след като толкова години живеехме един до друг.
Но преди месец се пенсионирах и чух въпрос от един мъж: къде смятам да работя сега, защото трябва да живеем от нещо. Самият той е безработен от дълго време. Ето тук търпението ми се изчерпа. Целият ми живот премина пред очите ми, помислих си: след като съм живяла толкова години, наистина ли искам да прекарам остатъка от живота си с този човек? Младостта свърши и няма нищо красиво, за което да си спомням. Същия ден опаковах вещите на съпруга си и го изпратих при майка му в селото. Апартаментът е мой, така че имам право да правя с него каквото си искам.
Но децата ни не разбраха постъпката ми. Разбира се, не очаквах, че ще одобрят решението ми, но децата организираха истински бойкот срещу мен с искане да простя на баща им и да го приема обратно. Те дори заявиха, че се срамуват от мен пред сватовете. А аз не искам това. Цял живот ми е било скучно с него. Наистина ли този човек беше този, който доведе децата ни до реалността? Опитах се да им кажа, че сме си чужди и че няма смисъл да се държим за нещо, което отдавна си е отишло. Но те сякаш не ме слушат или не искат да го чуят.
Съпругът ми се обажда всеки ден, моли ме да го върна, казва, че са живели заедно 35 години, а на стари години съм решила да организирам концерти. Всички са толкова ядосани на мен – съпругът ми, децата ми и свекърва ми, че дори не знам какво да правя. Но чувствам, че не искам да живея повече с него. Достатъчно ми е. Но как да обясня това на всички и да не се подчинявам на обстоятелствата отново и отновоһттр://….
